Община Шумен кани гражданите на концерт по случай Деня на народните будители
Представители на институциите в Шумен, хора на науката и изкуството, културни дейци, учители, ученици и граждани днес засвидетелстваха своята почит и уважение пред народните будители, като положиха венци и цветя пред паметника на Нанчо Попович. Традиционният ритуал по случай Деня на народните будители се състоя пред читалище “Д.Войников”. Тържеството бе организирано от читалището, Община Шумен и Учебна база “П.Волов”. Слово произнесе директорът на ІІ ОУ ”Д-р Петър Берон” Николина Иванова.
За втора поредна година Денят на народните будители в Шумен ще бъде отбелязан с факелно шествие. Близо 1500 ученици и учители от всички шуменски училища и студенти от Шуменския университет с факли и портрети на народни будители ще се включат довечера в празничното шествие. В 17 ч. участниците в шествието ще тръгнат в 3 лъча от различните краища на града - от кино “Херсон”, от читалище “Добри Войников” и от градинката зад Военното училище, като в 17.30 ч. всички ученици и учители ще се съберат пред Драматично-кукления театър. Тогава ще започне тържествен ритуал по поднасяне на венци и цветя пред паметника на Васил Друмев до театъра. От 18 ч., в концертната зала на Младежкия дом започва тържествения ритуал за посвещаване на млади педагози в учителската професия.
В същия час пред общината е концерта на рок-група “Епизод” - подарък от община Шумен за учениците и студентите. При лошо време концертът ще бъде в зала “Младост”.
ШУМ.БГ
219
3
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
Ники
Жалко,че ще изтърва Епизод...
anonimen
vsi4ki u4iteli na fakelno 6estvie ama drug pat
минувач
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите. Приемат 1 ноември – денят на светеца Иван Рилски за нов, но всъщност добре познат празник.
Това се случва на 13 декември 1922 година, когато 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. За него и за правителството, на което принадлежи, въвеждането на новия празник се налага поради следните мотиви:
"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."