Най-големият проблем на прехода е липсата на прозрачност на собствеността
Няма дълбок смисъл да говорим за инструмента на Европейските регулаторни режими в областта на електронните медии, когато в България няма кой да ги изпълнява, заяви доц. Нели Огнянова, преподавател в Софийския университет, медиен експерт.
Тя коментира темата за медийните концентрации и плурализма на кръгла маса “Как и защо спря радио “Свободна Европа”, организирана от Български хелзинкски комитет, предаде БГНЕС. Експертката подчерта, че в България регулаторния орган СЕМ е прекроен, застрашен и обезличен. Проблемът с него е, че той не в състояние да решава незабавно определени казуси и проблеми и да оптимизира българската регулация в хармонизиране с европейските директиви и практики. Основният проблем, според нея е този с видимостта. Това е общата тема за прозрачността и регулиране на пазара, т.е. никой не може да каже в момента кой стои зад медиите. Доц. Георги Лозанов, преподавател в Софийския университет, председател на Българска медийна коалиция заяви, че в годините на прехода медийната ситуация може да се раздели на три периода. Първият е стихийният, когато все още не е имало Закон за радиото и телевизията, медиите главно са се разгръщали “пиратски” и тогава е започнало и началното натрупване на капитала. Вторият е свързан с надеждите след създаването на ЗРТ, лицензионните режими и на пазара се е гледало през призмата на професионалистите и нормативната уредба. Третият е в момента, независимо от създаването на регулативна правна система с не по-малко хаотичен от първия период. Свободата на словото вече не е тема. Медиите не са тема на седмицата. И не се знае какво се случва в медиите. Изчезна видимостта на политическата намеса, счита доц. Лозанов. Но се състоя конвергенция на политическите сили със собствеността. Според него публичността на собствеността е един от най-големите проблеми на прехода, включително и на медиите. В България не можа да се реализира по никакъв начин проектът за частни обществени медии и случаят с ликвидирането на радио “Свободна Европа” е част и доказателство за това.
На кръглата маса беше представена книгата “Как и защо спря радио “Свободна Европа”, издание на БХК, в която е събрана цялата документация по случая. Интересът на БХК е правозащитен – да помогне за осигуряване на независимостта и безпристрасността на българските медии, за да са по-малко зависими от комерсиални и политически интереси. След присъстващите на дискусията са Иво Атанасов, председател на Медийната комисия в Народното събрание, Екатерина Бончева, журналист от радио “Свободна Европа”, член на Комисията за отваряне на досиетата, Красимир Кънев, председател на БХК, Едвин Сугарев, журналисти.
90
0
asdf
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==