Темпото на растеж на българската икономика през 2014г. би трябвало да се удвои и почти да се утрои догодина спрямо 2013г. Такава е прогнозата на Световната банка, разпространена в петък. Тя обаче не отчита последните събития в банковата сфера на България, заради които по признанието от днес на финансовия министър Петър Чобанов е вероятно заради скандала около Корпоративна търговска банка (КТБ) бюджетният дефицит да надхвърли лимита от 3%, определен за страните от ЕС.

Според прогнозата, обхващата 11-те нови страни членки на съюза, ръстът на БВП на България през 2014г. вероятно ще бъде 1.7% (при 0.9% през 2013г.) и ще се ускори до 2.4% догодина. Това е системно изоставане от средния показател за групата EU11 (1.4% за 2013г. 2.6% за 2014г. И 3.0 % за 2015г.), но по-добре от средния показател за еврозоната (-0.4% за 2013г., 1.1% за 2014г. И 1.5 % за 2015г.). Единствено Словения и Хърватия са с по-слаби прогнозни резултати от България, а най-силен ръст в рамките на 3-4% годишно се предвижда за Литва, Латвия и Полша.

От банката предупреждават, че прогнозата им е застрашена от множество рискове – основно в посока влошаване на ситуацията, включително заради нестабилността на глобалната финансова ситуация, вероятност от покачване на лихвите в световен план и регионално геополитическо напрежение.

Навсякъде възстановяването ще върви постепенно и още известно време темпото на растеж няма да се върне на докризисните равнища, обясняват от Световната банка. За 2014г. Инфлацията ще остане ниска, търсенето и предоставянето на кредити ще бъде ограничавано от недостатъчната корпоративна ликвидност, слаби инвестиции и продължаваща раздяла с активи и намаляване на задлъжнялостта.

Няма да е удовлетворително и създаването на работни места, а особено страни като България, Румъния, Хърватия и Унгария са застрашени от двоен проблем – висока младежка безработица, комбинирана с бързо застаряващо и намаляващо население. "Страните от групата EU11 трудно създават у следващото поколение умения като езикова грамотност, математика и научни познание, необходими да развият те пълния си потенциал. Непрекъснатото наличие на значителен броя младежи, които не се занимават с нищо, предсатвлява риск от създаването на едно "изгубен опоколение" работници. Поради това е много важно да се разбира зикличната и структурна природа на младежката безработица и колко е значимо това за смекчаване на потенциално разрушителото редуване на младежка безработица със слаб икономически растеж и ниска производителност."

Трите заплахи за България

Специално за България авторите от Световната банка отново изброяват трите основни предизвикателства: намаляващо население, младежка безработица и липса на умения. Страната е сред водещите по младежи, които не учат, не работят и не се квалифицират. За младите българи лошите перспективи на пазара на труда и в обучението отчасти се дължат на слабите им умения в математика, четене и науки, измерени според стандартите на програмата PISA на ОИСР. Припомнят се данните от 2012г., когато 39% от 15-годишните са се оказали функционално неграмотни (т.е. те може и да са назубрили нещо в училище, но то не им върши никаква работа в реалния живот – бел.ред) При математическите умения тази неграмотност достига 44%.

В същото изледване PISA 2012 се обяснява, че в България са регистрирани и най-големите разлики в грамотността според материалното положение на семействата, от които идват децата - тя достига 3 учебни години. Близо 2 години обучение се изисква за заличаване на разликата между децата от градовете и селските райони или между българите и представителите на малцинствата.

Сериозна вина за това има и българската образователна система, която е една от най-раздробените на нива сред включените в изследването държави и в която показателите на децата зависят повече от това кои са съучениците им, а не от личните им качества. Така децата от семейства със сходен статут в обществото се оказват събрани или в профилирани елитни училища, или в такива с общ курс и посредствени до слаби резултати. При това разделението в България се прави на 13 години, докато в другите държави профилирането е поне на 16 години, когато подрастващите са започнали да оформят някакви трайни предпочитания.

България просто не може да си позволи с тази демографска структура и перспектива да държи една трета от младежите си функционално неграмотни. Нужно е да се инвестира в талантливите българчета, препоръчват от Световната банка.

Дневник