Политици от ГЕРБ и Реформаторския блок и анализатори, близки до двете формации, представиха на кръгла маса в София днес вижданията си за общите ценности и политики на бъдещо дясно управление. Форумът под наслов "Десницата пред избор" е първият, организиран от новосформирания Институт за дясна политика, поставил си за цел да търси допирни точки между основните десни партии.

В тричасовите дебати и организатори, и участници подчертаха, че разговорите за десницата вече трябвало да се водят на ниво политики, а не на ниво личности. И установиха, че ГЕРБ и Реформаторският блок трябва да преодолеят антагонизма и ориенталските особености на българската политика и да си сътрудничат, за да върнат разума и правилата в управлението.

Разговорите за ценности идват на фона на изказването на председателя на "Движение България на гражданите" (ДБГ) Меглена Кунева от неделя, че очаква ясна реакция от Радан Кънев и Петър Москов за парите на ДСБ в Корпоративна търговска банка и че пример за решителност е предишният германски президент, подал оставка заради кредит, получен при привилегировани условия.

Институтът за дясна политика - религия, патриотизъм и капитализъм

Целта ни е да започнем серия дебати и разговори за основните принципи и ценности на десницата в България и да разгледаме сектор по сектор основните приоритети, които едно дясноцентристко, реформаторско управление би трябвало да реализира, представи новия институт председателят му Петър Николов (ДБГ).

"Кой ще управлява България, кой ще бъде министър-председател, какво ще бъде правителството, това решават избирателите и не е нашата цел. Нашата цел е тези политически партии, които, по всичко изглежда, доминират сред десните политически сили, да кажат своите идеи за бъдещето, да ги видим еднакви ли са, или различни, да ги срещнем с експерти и с анализатори", каза още той. А сподвижникът му Тома Биков (ДБГ) посочи основните ценности, свързващи членовете на новата организация – религия, патриотизъм и капитализъм.

Антагонизмът между ГЕРБ и Реформаторския блок трябва да бъде изживян

Философът проф. Калин Янакиев, член на ДСБ и на инициативния комитет за референдум по изборните въпроси, обяви, че в България има най-общо две групи десни хора - събраните около ГЕРБ и около Реформаторския блок. Първата формация той определи като "популярната десница в България", "нещо като народняшката партия", а втората – като "традиционната градска, сигурно софийска и даже дисидентска десница", изнесла върху себе си ранните години на прехода. Двете групи развили много силен антагонизъм в последните години, който трябва да бъде изживян.

Ако популярната десница се опита да погълне традиционната, тя не само няма да успее, но и ще загуби, а ако процесите на дисперсия в традиционната продължат, "тя ще си остане все 1+1+1+1=1", отбеляза философът и заключи, че дясното в България има шансове да управлява страната, а в ситуация на разпад не би могла да го направи успешно.

Румяна Бъчварова: Индивидуализмът вдясно се оказа непродуктивен

Социологът и член на ръководството на ГЕРБ Румяна Бъчварова посочи, че индивидуализмът, характерен за дясното, се оказал непродуктивен в политически план. "Стана ясно, че голямото ветрило на десните избиратели, ако не получи своя по-добра организираност, остава разпиляно и не може да се прояви като значим обществен фактор", каза тя и добави, че по-продуктивен бил пътят на "интелектуалната общност".

Политологът от Софийския университет Ружа Смилова заяви, че българската десница е обречена на неуспех, ако не постави сред основните си ценности политическото равенство. По думите й не е редно в Реформаторския блок основните дебати да са за това кой колко пари носи в кампаниите и така да се определя кой каква тежест да има при реденето на листите. Заради загубеното време при самоорганизацията на блока след протестите миналата година той изгубил част от спечеленото доверие. Едновременно с това направил грешката да покаже надменно отношение както към собствените си избиратели, така и към избирателите на ГЕРБ.

Щом няма енергия за обединение, по-добре да си говорим за единодействие

Томислав Дончев беше по-умерен в оценките си за сближаването между десните формации. При условие, че няма автентична енергия, няма нужда да се говори за обединение – реалистично е да се говори за единодействие, каза той. И отбеляза, че титаничният сблъсък в България бил не между леви и десни, а между тези, които искат да водят политическа борба с политически средства, срещу тези, които искат да я водят с неполитически средства – купуване на гласове и черен пиар.

Не дясно, а център-дясно, и не личности, а политики

Според политолога Огнян Минчев, когато се говори за практическа политика, трябвало да се говори за център-дясно, защото десницата била призвана да защитава разума в статуквото. Десните формации трябвало да се стремят към по-центристка политика и да оставят левите да се опитват да налагат алтернатива.

По думите му била нужна коалиция на политики, а не на личности. Дясното било призвано да въведе разум и да сложи край на "шаманизма" в политиката, като се стреми да възвърне смисъла на националната общност.

Междуличностните конфликти, типични за десните партии в България, били признак на ориентализъм и трябвало да бъдат преодолени. "Личностите да бъдат така добри да се разберат на основата на политики, а не на основата на това кой с кого се е понасял", заяви той.

В дискусията се включиха още бившият вицепремиер в правителството на Симеон Сакскобургготски Николай Василев и евродепутатът от ДСБ Светослав Малинов, блогърът Иван Стамболов (ДБГ), проф. Тодор Танев от Гражданския съвет на Реформаторския блок. Сред присъстващите бяха Прошко Прошков (ДБГ), пиар експертът Димитър Найденов – Джими, който е и сред основателите на института, депутатът от ГЕРБ Александър Ненков, Гроздан Караджов от Гражданския съвет на блока, бившият министър в кабинета "Костов" Евгений Бакърджиев.

Дневник