Жителите на Босна и Херцеговина (БиХ) гласуват днес на общи избори за няколко институции и нива на властта.

Ще бъдат избрани членовете на Президиума на БиХ – това е колективен висш орган на изпълнителната власт, равносилен на президентския пост. Той се състои от трима души, представляващи сърбите, хърватите и мюсюлманите.

На днешните избори ще се гласува и за президент и двама вицепрезиденти на Република Сръбска. Ще се избират и няколко парламента – Камара на представителите на Парламентарната асамблея на БиХ, камара на представителите на Федерацията Босна и Херцеговина (включваща мюсюлманска хърватската общности на БиХ), парламент на Република Сръбска и парламентите на 10 кантона на Федерацията Босна и Херцеговина. Всичките депутати се избират за 4-годишен период.

По данни на ЦИК в изборите ще участват 98 политически субекта, включително 50 партии, 24 независими кандидати и 24 коалиции. За 518-те мандата от различните клонове на властта се борят 7748 кандидати. Право на глас в БиХ имат 3,3 млн. души, от които над 2 млн. са регистрирани във Федерация Босна и Херцеговина и 1,2 млн. в Република Сръбска.

Това ще бъдат седмите общи избори след Дейтънското споразумение от 1995 г., сложило край на войната в бившата югорепублика.

Най-голямо внимание предизвиква избора на ръководител на Република Сръбска. За този пост се борят действащия президент Милорад Додик (на снимката вдясно), оглавяващ Съюза на независимите социал-демократи. Негов основен конкурент е Съюзът за промени, сформиран около опозиционната Сръбска демократична партия.

В хода на предизборната кампания Додик провъзгласи курс най-напред за свободна конфедерация, а впоследствие и на отделяне на Република Сръбска и превръщането й независим държава. Той се застъпва и за създаването на отделно хърватска формация в рамките на БиХ. Според хърватските медии тези избори трябва да решат въпроса за статута на хърватите и да доведат до промени в конституцията, които да легитимират техните права. /ТАСС