Днес християнският свят отбелязва Рождество Христово, на който се чества рождението на Божия син - Исус Христос. Семейството отново се събира, но за разлика от Бъдни вечер похапва и блажно. Обредната трапеза включва пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка. Вярващите ходят на черква, където има празнична рожденска служба. Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава): "От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!" Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището. Именници на Коледа са Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Христо, Христина.