Внесеното в Народното събрание предложение на президента Росен Плевнелиев за национален референдум е в абсолютно съответствие със Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Това се казва в съобщение на прессекретариата на държавния глава до медиите.

Повод за позицията е изявление на депутата от БСП Мая Манолова по-рано днес в парламента, че държавният глава престъпва разпоредбите на закона и че трябва да изтегли искането си за допитване и да го внесе отново на 18 юни.

Манолова цитира текста от закона, който изрично урежда процедурата, когато допитването е предложено от гражданска инициатива. Според разпоредбите нова подписка за референдум по вече отхвърлен въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяването на процедурата по предишното искане или от една година от решението на Народното събрание, с което отхвърля предложението.

Тя и нейни колеги-юристи от БСП тълкуваха, позовавайки се на Закона за нормативните актове, че след като този текст важи за едната хипотеза за предизвикване на референдум - чрез гражданска инициатива, тя би следвало да важи и за останалите случаи, когато инициативата е на президента, кабинета, депутатите или общинските съвети. Управляващите обаче смятат, че процедурата за държавния глава е съвсем различна и той има право да поиска ново допитване, без да се съобразява със записаните в закона срокове.

В миналия парламент предложенията на Росен Плевнелиев и на водения от Георги Близнашки инициативен комитет, които предлагаха еднакви въпроси по изборното законодателство, бяха отхвърлени на 17 юни. Затова според БСП президентът трябва да изтегли сегашното си искане и да го внесе отново най-рано на 18 юни.

"В закона няма срок, който да ограничава президента да внесе отново същото предложение. Текстът, който предвижда едногодишен срок, се отнася само до започване на нова подписка от гражданите с предложение за референдум по същите въпроси", посочват от прессекретариата на Росен Плевнелиев. В съобщението се посочва, че разширителното и неточно тълкуване на закона показва единствено нежелание да се проведе референдум и да се даде възможност на гражданите да кажат мнението си по поставените въпроси.

"Българският народ очаква дебати по същество, а не опити чрез юридически неиздържани аргументи да бъде игнорирано многократно заявеното желание на българските граждани да се произнесат по въпроси на избирателните им права", завършва съобщението.

dnevnik.bg