Кралица Елизабет II ще посети днес мястото, където преди 8 века е подписана "Магна карта" - английският документ, с който за пръв път се ограничават правата на монарха и се полагат основите на съвременните граждански свободи.

Magna Carta ("Голямата харта") е подписана на 15 юни 1215 г. от крал Джон в Рънимийд, на около 30 км западно от Лондон, след бунт на бароните. С нея се определят някои права на английския народ и кралят се поставя под върховенството на закона. Хартата е заложена и в основата на Декларацията за правата на човека в САЩ, Декларацията за независимостта на САЩ и Всеобщата декларация за правата на човека. И до днес нейните 63 клаузи присъстват в британското законодателство.

"Смисълът на  Magna Carta през ХХI век е, че тя е основата на свободата", казва Робърт Уорчестър, председател на комитета за възпоменателните тържества.

В речта си днес премиерът Дейвид Камерън ще използва повода, за да заяви, че трябва да се възстанови репутацията на законодателството за правата на човека. "Векове наред Magna Carta е била цитирана за прокарване на повече човешки права и намаляване на страданието по света. Но тук, във Великобритания, по ирония на съдбата на мястото където са били записани за пръв път тези идеи, изразът "права на човека" понякога се изкривява и обезценява. На нашето поколение се пада задачата да възстановим репутацията на тези права и голямото им значение за правната ни система", се казва в текста на предварително разпространената реч.

Камерън и консерваторите искат да прекратят действието на британска територия на Декларацията за правата на човека от 1998 г. и да я заменят с Британския закон за правата, за да ограничат влиянието на базирания в Страсбург Европейски съд за правата на човека. "Пределно ясни сме в това, което искаме - британските съдии да взимат решения в британски съд."

Кралицата, която е патрон на Фондация "Магна карта" (Magna Carta Trust), ще участва в официалните церемонии заедно с принц Уилям, който е третият по реда на наследяване на трона.

Хартата е резултат от бурни времена и конфликт между краля, благородниците му и църквата. Фактическото подпечатване от крал Джон е на 19 юни след четиридневни преговори с благородниците. Най-важни в документа са две клаузи - 39 и 40, определящи, че никой монарх не може да стои над закона:

"Никой свободен човек не може да бъде задържан или затварян, лишаван от права или собственост, обявяван извън закона или прогонван, да му се отнема положението по никакъв начин, нито срещу него да се употребява сила или да бъдат изпращани други със сила, освен ако за това няма законна присъда, издадена от равните му или съгласно закона на тази земя."

"Никому няма да продадем и на никого няма да откажем или забавим правата или справедливостта."

Известна в началото като Хартата от Рънимийд, тя е отменена от папата скоро след подписването ѝ. Но две години по-късно действието ѝ е възстановено от Хенри III, синът на Джон - вече под името Magna Carta. Нейни версии са издавани през вековете от различни английски монарси.

До днес са се запазили 4 копия на документа. Едно от тях - от 1297 г., бе продадено преди осем години на търг в Ню Йорк срещу 21 милиона долара като "най-важния документ в света".

Историците обаче смятат, че целите на благородниците, принудили краля да подпише Magna Carta, са били далеч от това, което е последвало, и хартата е станала съвсем случайно толкова важен символ.

Ново изследване, разпространено преди дни, показва, че документът е бил съхранен и преписван от църквата, а не от кралските служители и наместници.

"Колкото и да е странно, Magna Carta е продукт на една ситуация, която е много близо до това, което днес бихме свързали с враговете на модерната либерална демокрация, с шариата или със системите, за които църквата и държавата са едно и също", казва проф. Никълъс Винсънт.

"Често се казва, че в нея се говори за демокрация, за свобода и либерални ценности. Изобщо няма такова нещо. Но в нея се затвърждава принципът, прилаган чрез закона, че е абсолютно важно да се разграничат тиранията от местата по света, където има надежда за правосъдие и справедлив процес."

dnevnik.bg