Наплив от желаещи да си пълнят вода от Свещения кладенец в старопрестолна Плиска, отчита Регионалният исторически музей в Шумен. За целта археолозите на аязмото всяка сутрин пълнят по няколко туби и дават на всеки желаещ да си налее по едно шише. Това обяви на пресконференция днес директорът на РИМ Георги Майсторски.

Той осъди обаче опитите за комерсиализация на водата от кладенеца. “Опасявам се, че има един комерсиален елемент, който не бива да бъде допуснат. Съжалявам, може би ще прозвучи като конфронтация с проф. Божидар Димитров, действително рекламата и привличането на вниманието на туристите е нещо изключително важно, но според мен не бива да изпускаме контрола над тоя процес. Най-малкото защото, ако някой иска да почерпи от силата на това място, трябва да дойде лично”, каза Майсторски. 

Продажбата на вода според него обаче е абсурдно. “Това вече да се продава по павилиони вече прекрачва една граница и не е допустимо. Дори вероятно е повод да се намесят специализираните органи”, добави историкът.

Николай Овчаров, който присъства на пресконференцията, дори добави иронично “чакаме 15-ти август и флакончетата със светена вода”, визирайки идеята на “Стандарт” и “Рефан” да приложат 10 000 флакончета с броя от тази дата.

Според Георги Майсторски, ако някой има някакви права върху тази вода и може да си позволи да развива търговска дейност с нея, това е Регионалният исторически музей в Шумен. “Аз лично бих претендирал пред МС за даване на концесия за точно едно такова премерено използване на тоя ресурс по някакъв вид концесия”, каза Майсторски.

Пред журналисти днес бе показана за първи път и изключително рядка византийска златна монета. Тя е била донесена в музея преди седмица от пастира Росен Попов, който я намерил край Плиска. Тя е с тегло 4,44 грама, почти чисто 24-каратово злато.

За първи път видя публичност и оловен кръст – реликварий от 14-ти век. Той е открит преди 7 години в древния град Мисионис, но досега е бил реставриран. “Това е единственият изработен от олово реликварий, който сме намирали”, каза проф. Овчаров. 

ШУМ.БГ