"Европа не трябва да затваря границите си и да строи огради за имигрантите. Ако накараме механизмите за интеграция да работят по-добре, ще преодолеем разделението сред страните членки на ЕС. ако бъдат интегрирани, имигрантите могат да допринесат за икономиката на Европа ". Това каза бившият премиер и външен министър на Швеция Карл Билд на Четвъртата среща на високо равнище ЕС-Югоизточна Европа, организирана от The economist events.

Проблемът с наплива на имигранти в Европа е много по-сложен от икономическата криза и дори гръцкия казус, тъй като влияе директно върху живота на гражданите на страните членки. Решението за разселване на 160 000 имигранти е необходимо, но не решава фундаментално въпроса", заяви Билд. Той допълни, че от ключово значение за намиране на изход от кризата е сътрудничеството с Турция, както и намирането на начин, който да накара механизмите за интеграция да проработят. По думите му, това би помогнало да се сложи край на караниците в съюза и притесненията на някои от страните членки.

"Разбирам напълно страховете на някои от държавите. Ако сте например страна като Естония, която е с население малко над 1 милион души и прочетете във вестника, че 1 милион имигранти са се отправили към Европа, това няма как да не ви стресне. Въпреки това смятам, че Европа ще се справи с този проблем и че това ще доведе до по-", обясни Билд.

Бежанската криза е един от рисковете пред икономическия растеж и стабилността на Балканите, коментира Джоан Хауи, анализатор и редактор в Economist Intelligence Unit. "Гърция, Македония, Сърбия и Хърватия, в по-малка степен Румъния и България, са в епицентъра на имигрантската криза. Хиляди хора от Сирия, Ирак и други страни, търсещи убежище, минават транзитно оттам, за да стигнат до Западна Европа. Държавите от Западните Балкани и Гърция нямат ресурсите – финансовите, административните и т.н. - да се справят със ситуацията. След като Унгария построи ограда на границата със Сърбия и започна такава по хърватската граница, след като някои от страните членки временно пренебрегнаха правилата на Шенген и затвориха границите си, ситуацията на Балканите се усложни . Създаде се обстановка, която предполага ескалация на напрежението, на конфликти по границите, каквито вече видяхме в Сърбия и Хърватия. Това не е проблем, който ще отшуми, тъй като прогнозите показват, че в близките няколко години около 5 милиона имигранти ще потърсят път към Европа".

Карл Билд посочи и положителните страни от имиграцията, давайки пример със собствената си страна. "През 90-те години ние приехме около 100 000 бежанци от Босна и Херцеговина. Това не мина гладко и безпроблемно, но днес те са също толкова добре интегрирани като всеки друг член на шведското общество и се представят дори над средното ниво на пазара на труда. Анализите показват, че Швеция е спечелила от създадения плурализъм. Имигрантите, особено тези от Азия, показват по-висок предприемачески дух и по-голяма готовност да стартират бизнес в сравнение със средностатистическия швед".

dnevnik.bg