"България е сред групата страни-членки на ЕС, които искат силна Европейска прокуратура и това е наша последователна позиция", е заявил днес министърът на правосъдието Христо Иванов след заседание на Съвета на Европейския съюз в Брюксел. Това се разбира от прессъобщение на правосъдното министерство, в което се казва, че България подкрепя постигането на общ подход.

Иванов е присъствал на "Правосъдие и вътрешни работи", един от съставите на Съвета на Европейския съюз с цел постигане на частичен общ подход по регламент за създаване на Европейска прокуратура.

По думите на Христо Иванов, министрите на правосъдието във Франция и Италия са направили силни изказвания в тази посока. "Министърът на правосъдието на Франция дори посочи и борбата с тероризма като потенциална област, в която биха могли да се разширят правомощията на Европейската прокуратура, което е логично", посочил правосъдният министър.

Министър Иванов е подчертал, че за съжаление има група държави, които са по-скептични към институцията на Европейска прокуратура. Страхът на едните е, че такава прокуратура би била много слаба, а на другите, напратив, много силна.

Според Христо Иванов предстоят много обсъждания и консултации с правни и данъчни експерти по отношения на евентуални правомощия на Европейската прокуратура, свързани с измами с ДДС.

В отговор на въпрос министърът е посочил, че каква ще е ролята на конституционните промени, зависи от това в какъв обем ще бъдат приети те. "Специално законът за борба срещу корупцията ще има едно хигиенизиращо влияние като цяло върху поведението и отношенията на лицата по високи етажи на властта, затова той е толкова важен", уточнил Христо Иванов.

Министърът е посочил, че най-големият спор по конституционните промени е въпросът за правомощията на прокуратурата и нейното положение в рамките на съдебната власт в България. "От една страна има предложения, които дават различни идеи и възможности за въвеждане на повече демократична отчетност и интегриране в дейността на прокуратурата. От друга страна има много видима боязън и нежелание от страна на много хора и в парламента, включително, да се коментира тази тема", казва Христо Иванов.

Запитан дали последният скандал с изнесените записи на разговори от хора от съдебната система ще се отрази на оценката за страната ни в следващия доклад, Иванов е казал: "Това, което може наистина да се отрази на доклада, е липсата на адекватни реакции. ЕК на два пъти заяви в последните седмици, че когато има някакви такива твърдения, трябва да има обективно и убедително разследване, което да даде отговор.

Според него скандалът е неприятен не просто заради съмненията, които повдига, а за целия начин, по който се разгръща в общественото пространство. "Но тук фокусът наистина трябва да бъде върху адекватна институционална реакция, това е фокусът на комисията. Шумът е, доколкото е опит да се подмени темата, опит да се оказва натиск върху една или друга фигура на терена, да се заглушат призивите за това да има адекватна проверка. Ако този шум постигне тази цел, разбира се, че това ще има влияние върху доклада. Но основният фокус е необходимостта от адекватна, решителна институционална реакция, която в случая означава просто да се проверят фактите", уточнява Христо Иванов.

Той е обяснил пред колегите си от Съвета на Европейския съюз и че приема с равнодушие призивите за неговата оставка.

Дневник