Не ми се прави трето служебно правителство, затова се надявам тази крехка, но все пак постигната стабилност в България да продължи. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в обзорното педаване "Годината" на "Дарик радио" по повод ситуацията в правителство след оставката на правосъдния министър Христо Иванов, дошла след окастрените промени в Конституцията, приети на второ четене от парламента.

Той изрази тревога тревога от относителната, но крехка стабилност в България и от това дали реформите ще се случат така че да имат ефект и да бъдат усетени от народа като даващи перспектива. Президентът не планира политически консултации след оставката на правосъдния министър, но следи внимателно процеса и развитието. Надявам се, че българският политически елит и парламентът ще намерят формулата на стабилността. Но съм готов в кризисна ситуация да действам, както вече ми се е налагало, каза още той.

Държавният глава се ангажира да ползва своето право да инициира промени в Конституцията на един по-следващ етап, след като види дали дадените заявки ще бъдат завършени и по какъв начин. Това е една стъпка напред, но не е голямата реформа и дълбоката промяна, на която се надявахме, посочи той. По думите му не може да се очаква да сезира Конституционния съд за поправките в основния закон, но гражданите могат да очакват от него да продължава да работи денонощно за същинската съдебна реформа.

Според президента е добре да отпадне тайното гласуване във Висшия съдебен съвет и ще изчака да види дали това ще бъде записано ясно в Закона за съдебната власт. Нима най-висшите магистрати не могат да излязат с лицето и аргументите си в защита на една или друга позиция - и ако не те, кой друг, попита той и отбеляза, че всички други институции гласуват явно. Когато сме го докарали до там 94% от българите да не вярват на съдебната система, трябва да се гласува явно и с вдигната ръка, каза още той.

Плевнелиев констатира със съжаление, че 180 депутати, които сложиха подписа си и нарекоха законопроекта за промени в Конституцията  "исторически компромис" се отмениха от подписите - крайно необясним и непредвидим акт. Нима депутатите ще бъдат тези, които няма да стоят на думата си, възмути се той.

Според държавния глава институцията на Великото народно събрание (ВНС) е ненужна, това е проблем, който трябва да бъде решен в българската конституция, но да се прецени как и кога. Свикването на ВНС е възможност, но и много сериозен риск за държавата - там 400 депутати могат да разсъждават години и нищо да не направят, отбеляза той. И добави, че ще постави въпроса за обсъждане по време на политическите консултации с парламентарните сили през януари в т.нар. месец на политическите консултации.

Няма институция ВНС в нито една от другите демократични държави, от които ние се вдъхновяваме от техните реформи и просперитет. Давам си сметка, че ВНС като институция е остаряло и би следвало да остане в историята, каза още Плевнелиев.

Дневник