От миналата година икономиката на ЕС расте благодарение на повишените заплати, ниската инфлация и поевтинялата енергия. Това увеличи разпологаемите доходи на европейците и те започнаха да харчат, а това потребление задвижи икономиките им. Дори младежката безработица – един от най-сериозните проблеми, започна да намалява.

Но в четири държави, сред които и България, всичко това не се регистрира като видимо намаляване на бедността.

До 2017г. делът на бедните и непокритите от адекватни социални мерки българи ще намалее, но в значителна степен това зависи от дълбочината и скоростта, с която намалява безработицата и доколко тези мерки помагат на засегнатите да си намерят работа.

Това се казва в Редовния икономически доклад за ЕС, изработен от служители на Световната банка в 28-те страни от съюза и разпространен в четвъртък.

Увеличените бюджетни разходи за детски надбавки, помощи за отопление и повишаване на минималната работна заплата би трябвало да допринесат за намаляване на бедността в България, пишат авторите. Но поради умереното темпо на възстановяване на икономиката, бедните ще останат малко над 14% от населението през 2016 г. За праг на бедността се определят 5 долара (почти 9 лева) покупателна способност (PPP) на човек на ден.

В този смисъл, България е включена в категорията от страни с ограничени възможности за социална защита, каквито са още Хърватия, Чехия, Полша и Естония. Това са страни, които реформират наследената от комунизма социална защита, но за разлика от страни като Румъния или Словакия (концентрирали се да помагат на най-незащитените и да реагират гъвкаво на различни рискове), те са предпочели цялостно намаляване на закрилата от обществени структури, а това автоматично оставя най-бедните и най малко незащитени.

От Световната банка дават и конкретен пример – между 2004 г. и 2012 г. социалните разходи в България са се увеличили в реално измерение, но в края на периода едва 40% от тях са отивали да се гарантира минимален доход. Резултатът е, че и обхвата и адекватността на помощта за най-бедните 20% от населението са намалели.

България е отделила през 2012 г. общо малко над 2% от БВП за помощи, които са стигнали до малко под 60% от двете пети българи, стоящи на дъното на пирамидата на доходите.

В същото време от социално подпомагане се възползват и 20-те най-богати българи. Това става възможно основно благодарение на помощите за семейства, детски и т.н. Но в групата държави, в която е поставена България, има места, където това явление е много по-ярко изразено. В Естония, например, се помага на 56% от най-бедните 20% от населението, но също така и на 51% от най-богатите 20%. Поляците са ограничили този проблем – само за 8% от най-богатите има социални помощи, но това не е балансирано от увеличен дял сред най-бедните – там се помага на 57%.

Използвани са национални официални данни до 2012г., както и такива от Европейската система за статистика за интегрирана социална защита (ESSPROS), част от структурите на "Евростат". Специално за България, Хърватия, Полша и Румъния са привлечени и данни от финансовите министерства.

Проследени са три критерия – каква част от населението получава социална помощ, как се разпределят на части социалните помощи и колко от тях отиват при най-нуждаещите се, както и доколко адекватна е това подпомагане, т.е. какъв дял формира тя от разполагаемия доход на хората.

dnevnik.bg