Повече от 1100 шуменци празнуват днес Васильовден, сочи справката, предоставена от община Шумен. Най-много именици с името Васил ще почерпят днес – 483. Сред дамите най-многобройни са празнуващите с името Веска – 201.

Веселина се казват пък 193 жени, а Василена – 52. Василките са 151, а едва шест жени са кръстени Веса. Името Весела са избрали родителите на 51 дами. Весковците в общината, които ще вдигнат наздравица са 58 на брой.

На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден. Свети Василий Велики е голям християнски мислител, философ и писател. Той реализира идеята на Христовия закон на любовта и прошката като полага основите на благотворителната християнска дейност.

Василий, наречен Велики още приживе, бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт.

На този ден е и църковният празник Обрезание Господне. Българската православна църква отбелязва празника с празнична литургия.

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Според традициите децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на къщата.

Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

Смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето и на този ден се извършват някои гадания.

ШУМ.БГ