Властите в Иран наредиха в понеделник да започне увеличаването на добива на петрол с до 500 000 барела дневно, съобщи агенция Reuters. Нареждането е дошло от Рокнедин Джавади, зам.-министър на петрола и ръководител на Националната иранска петролна компания.

Министърът на петрола Биджан Намдар Занганех каза миналата година, че страната му може да достигне този допълнителен обем в рамките на няколко седмици след отпадането на международните санкции. Ако има търсене, страната е готова да удвои този нов добив в следващата половин година. В момента анализатори твърдят, че излишъкът на световния пазар е около 1.5 милиона барела дневно.

Според "Уолстрийт джърнъл" и "Ройтерс" на фона на бързо понижаващите се цени на петрола Техеран засега сдържа амбициите си за зрелищно завръщане.

Анализатори, цитирани от агенция "Блумбърг", казват, че до края на 2016 г. иранците са способни да добавят 680 000 барела дневно. Преди въвеждането на санкциите Иран произвеждаше средно по 4 млн. барела на ден през 2008 г. После те намаляха до 3.6 млн. през 2011 г. и до 2.7 млн. през миналата година. Сега дългосрочните планове са за завръщане до производствен капацитет от 6 млн. барела на ден.

Очакванията на водещи ирански представители в сектора за първия експорт са той да се състои някъде пред септември или октомври. Страната трябва да се завърне в международната банкова система, за което е нужно време, а и след това операциите в американски долар, с който основно се извръшват сделките с петрол, няма да са лесни заради оставащите в сила санкции на САЩ.

Танкерите с вече натоварен ирански петрол може да потеглят към европейския и азиатския (предимно индийския) пазари по изпълнение на вече сключени договори. Обемите на този износ засега са неясни и макар да се говори за първи сделки през февруари според Рокнедин Джавади може да минат 9 месеца преди подписването на нови контракти. Той обяснява пред агенция Shana, притежавана от петролното министерство, че първо трябва да се изясни състоянието на иранските банки и новите граници, в които им е позволено да правят бизнес. Европейските банки също внимават, защото много от бизнеса им е свързан с американския пазар и не искат глоби и санкции.

Затова в Иран обмислят алтернативни методи като бартерна размяна на петрол срещу стоки и инвестиции в рафинерии.

Техеран ще трябва да преодолява и изострената от политически конфликт съпротива на арабските производители на петрол от Персийския залив. Русия, с която страната си партнира в сирийския конфликт, също едва ли ще сътрудничи на иранския износ, защото продължава да добива рекордни количества.

Проявяващите на Запад интерес да търгуват с Иран, използват момента, за да поставят условия първо да ги допуснат до иранския енергиен сектор. Сега законите на ислямската република не позволяват на добиващата компания да притежава извлечения петрол, а договорите са с доста сковани условия, които често водят до загуби.

За капак на всичко това, в момента целият енергиен сектор свива инвестициите си в нови начинание и мощности, а специално американскят бизнес – освен ч етрябва да търси заобиколни пътища – иска да види кой ще влезе в Белия дом след една година и какво ще е отношението му към ядрената сделка с Иран.

Това означава, че едва ли ще има промени в нагласите на инвеститорите поне в следващите две години.

dnevnik.bg