До няколко седмици поръчките, изпълнявани с бюджетни средства, ще започнат да се подчиняват на същите правила за прозрачност и контрол както проектите, изпълнявани с европейския средства, каза в интервю за Медиапул вицепремиерът по икономическите въпроси и европейските фондове Томислав Дончев.

Системните нарушители ще бъдат подлагани на финансови корекции и ще им се намаляват държавните субсидии, предупреждава той.

Най-вероятно на Агенцията за държавен финансов контрол ще бъде възложено да следи изразходването на бюджетните средства.

Целта на спрените поръчки не е просто рестарт, а приемане на комплексни мерки срещу задкулисието при провеждането им, казва Дончев. На въпрос защо се налага премиерът да взема на ръчен режим обществените поръчки, след като има редица органи, които отговарят за контрола върху тях, той отговаря, че политическото ръководство има право на свои виждания, притеснения и съображения.

Има много хипотези за прекратяване на една поръчка – или когато си преминал лимита, или когато финансирането не е осигурено, което е много валидно, когато работим с европейско финансиране, обяснява вицепремиерът. Трудно е да се каже за всяка от поръчка какъв е делът на чисто формалните основания и какъв е делът на другите съображения или притеснения.

За това е ролята на политическото ръководство – да се съобразява, да чува и когато има притеснения или съмнения да ги комбинира с чисто формалните елементи, сочи Дончев.

"Сега ще ме попитате не съществува ли опасност политическото ръководство утре като не му хареса някоя поръчка да я спре. В крайна сметка разликата между експерти в администрацията и политическото ръководство не е само правото на допълнителни съображения, отвъд буквата на закона. То носи политическата отговорност, администрацията носи отговорност пред началниците си – административна и наказателна", разяснява Томислав Дончев.

На въпрос дали спирането на поръчките в момента не е пиар, а после те да се спечелят от същите фирми вицепремиерът Дончев уверява, че ще има и промяна на някои от параметрите на поръчките, защото идеята не е просто рестарт.

"Като изключим случая с предприятието за личните документи и участието там на печатницата на БНБ, те ще бъдат обявени наново с по-различни параметри и по новия Закон за обществените поръчки. Той генерира много повече конкуренция, ще се махнат част от изкуствените пречки за участие на по-широк кръг от фирми", казва той.

Не става въпрос за кампанийни мерки, а за комплексни, свързани с борбата със задкулисието, твърди Дончев.

В момента се преценява колко време ще ни трябва и какви средства, за да се случат тези мерки. Една от тях е да има ИСУН - системата за наблюдение на разходите по европейските структурни фондове, и за бюджетните проекти. България е една от първите членки, предоставяща публична информация по европроектите - резюме на проекта, бюджет, изпълнител, който е ясно видим, статус на проекта – движи се, спрян е. Тоест всеки гражданин да може да провери проекта, който се реализира отсреща на улицата за колко пари е, кой го изпълнява.

Вицепремиерът дава пример с използваната във Франция система "Пресаж", където влизат големите проекти с бюджетно финансиране. Нещо подобно ще се прави у нас, така че всеки интернет грамотен гражданин да може да прави справка кой кога какво е започнал да прави с бюджетни пари.

"Опитваме се да я направим с минимални разходи", казва Дончев. "Дали ще надградим сегашния ИСУН или Агенцията за обществени поръчки, за да не харчим излишни пари, ще се прецени".

В момента Агенцията за одит на средствата от Европейския съюз изпълнява буквално жесток контрол над възложителите, но да се размиват нейните функции и с бюджетните средства няма смисъл, смята Томислав Дончев. Нейните наръчници за проверка обаче са изключително стандартизирани и на ниво чек-листове може да се идентифицират нарушенията, като е минимализирана дозата субективизъм, която може да се появи. Същите наръчници може да се използват в държавната финансова агенция.

dnevnik.bg