От 1 300 000 корупционни сделки годишно, само 120-150 случая стигат до повдигане на обвинение, корупцията се превръща в нещо обичайно, а системността ѝ в някои сфери води до извода за завладяване на държавата. Това заявяват в годишния си доклад за корупцията от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Той беше представен днес на дискусия, в която участваха президентът Росен Плевнелиев, вицепремиерите Меглена Кунева и Румяна Бъчварова, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов и членът на Висшия съдебен съвет Соня Найденова.

В документа се предлагат серия от законодателни решения за преодоляване на част от пречките в борбата с корупцията – например узаконяване на провокацията към подкуп и съдебен контрол върху по-широк кръг прокурорски актове.

"Необходимо е да се обмисли възможността за узаконяване на провокацията към подкуп при определени, стриктно дефинирани условия, особено от гледна точка на превантивния потенциал на подобна мярка", заявяват от ЦИД. И подчертават, че подобно предложение трябва да бъде подложено на широко експертно и обществено обсъждане. Според авторите на доклада узаконяването на провокацията към подкуп би могло да се осъществи чрез въвеждането на нова фигура – агент-провокатор.

Акцент в предложението е как да се сведат до минимум рисковете от злоупотреби.

"Това може да стане с въвеждането на съдебен контрол, чрез който да се гарантира, че провокацията ще е допустима само по отношение на лица, за които има достатъчно оперативни данни, че участват в корупционни схеми, но няма конкретни доказателства. Преценката и разрешението за използване на този метод трябва да се извършва единствено от съда. Този метод е различен от сега съществуващата възможност за използване на агенти под прикритие от службите за сигурност и полицията", пише в доклада.

В него се посочва, че съдебният контрол трябва да продължи и след използването на агент-провокатора. "Ако има пропуски в извършените от агента действия, съдът няма да приеме резултатите и случаят няма да има правни последици. Ако обаче съдът установи, че провокацията е извършена законосъобразно, той ще приеме резултатите и ще може да постанови прекратяване на мандата или на трудовото или служебно правоотношение на лицето, по отношение на което е била осъществена провокацията", твърдят авторите на предложението.

Според тях така регламентирана узаконената провокация няма да води до наказателна отговорност и няма да е в противоречие с установените демократични стандарти в законодателството и практиката на съда в Страсбург. "Има основания да се предполага, че това може да се превърне в ефективно средство, което от една страна ще стимулира държавните служители да не приемат подкупи, а от друга страна ще предостави лесен начин за отстраняване на корумпирани служители от длъжности, които ги правят податливи на корупция", пише в доклада.

Голяма част от него е посветена на прокуратурата и нуждата от промени, които да ограничат възможностите тя да обслужва партийни политически интереси. Първите са познатите идеи за намаляване на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години и въвеждане на периодична оценка на неговата и на прокуратурата работа, както и въвеждане на правила, които ограничават правомощието на прокуратурата да извършва предварителни проверки. От ЦИД предлагат още да се  укрепи капацитетът на специализираното звено за борба с корупцията, финансовите и данъчните измами и контрабандата и да се разширят правомощия му за разследване на корупцията по високите етажи на властта. В доклада обаче е посочено, че то трябва да се ръководи не от самия главен прокурор, а от обвинител с ранг на негов заместник или от специален прокурор, избиран от пленума на ВСС по правилата и процедурите за избор на главен прокурор.

В доклада е лансирана и една "по-нетрадиционна" идея, както я определят авторите ѝ – за въвеждане на съдебен контрол върху по-широк кръг прокурорски актове. "Например, всеки акт, с който се прекратява производството, независимо дали е обжалван от заинтересованото лице; възможност за всяко лице, което е подало жалба, но е получило отказ за образуване на досъдебно производство, да обжалва отказа пред съд (а не само пред по-горестоящия прокурор). Това ще доведе до по-голяма натовареност на съдилищата, но ще гарантира осъществяването на независим контрол. Това е крайна мярка, която трудно би намерила приложение при сегашната конституционна рамка. В дългосрочен план обаче тя може да бъде използвана, ако останалите мерки не доведат до очакваните резултати и съществуващите проблеми не бъдат разрешени", пише в доклада.

Министърът на правосъдието Екатерина Захариева коментира идеята за разширения съдебен контрол: "Аз съм "за", но да видим има ли капацитет съдът да ги поеме". А за отпадането на предварителните проверки каза, че мястото им твърдо не е в Закона за съдебната власт (ЗСВ), а в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). По думите на Захариева при изработването на настоящите промени в ЗСВ обаче не е имало време това да стане, а няма как проверките просто да бъдат изтрити без да бъдат вкарани в НПК. "Сега въведохме ограничение за продължителността им – до два плюс един месеца", каза тя.

Автоцензурата на магистратите и манталитетът им са най-големите проблеми, заяви правосъдната министърка, като така се съгласи с говорилия преди нея председател на Върховния касационен съд Лозан Панов, макар двамата да влязоха в лек задочен спор за съдийското самоуправление.

Той започна изказването си с това, че се натъкнал на информация, че в Румъния ще правят музей на корупцията и се замислил, ако в България има такъв колко случая можем да изложим в него. "Не се сетих за примери. Явно или у нас няма корупция, или сме много далече от времето да я пратим в музея", каза той. Панов припомни последните изменения в Конституцията и как в последния момент депутатите промениха броя на членовете в двете колегии на Висшия съдебен съвет. Спря се и на промените в ЗСВ, приети засега на първо четене и на съдийското самоуправление, предлагано в тях. "Трябва баланс между управление и самоуправление", каза председателят на ВКС. И даде пример как наскоро, когато издаде заповед за прехвърляне на 700 дела от търговската в гражданската колегия, за да се ускори разглеждането им, в съда започнали брожения и магистратите дори искали да бойкотират заповедта и да не я изпълнят. "Ако правомощията на председателите бяха орязани, как щеше да бъде защитен в случая общественият интерес, който е от своевременно, а не бавно правосъдие?", попита той.

Министър Захариева пък му отговори, че действително председателите на съдилищата трябва да имат възможност да налагат подобни полезни, но непопулярни, мерки. По думите ѝ това можело да стане с леко изменение на текстове в проекта за промени в ЗСВ.

Членът на Висшия съдебен съвет Соня Найденова направи остро критичен анализ на дейността на съвета. "ВСС не съумя чрез кадровата и дисциплинарната си дейност да разсее съмненията за обвързаности. Не успя да осигури адекватна вътрешна система за спазване на Етичния кодекс", каза тя и посочи, че е имало назначения на административни ръководители, които оставят съмнения. "Живеем в състояние на стабилна безнадеждност, при което има значение кой е човекът, а не как упражнява властта. Последиците са деформирана съдебна система, облагодетелстване чрез кариерно развитие и несанкциониране на неправомерни действия", заяви тя. Найденова критикува и работата на прокуратурата по корупционни престъпления, като се позова на фактите и констатациите за малкия брой на делата, приключили с осъдителни присъди, които самото държавно обвинение прави в доклада си за 2015 г. 

legalworld.bg