Спорната идея делата за корупция да бъдат гледани от нов съд - вместо Софийския градски съд това да бъде Специализираният наказателен съд, ще бъде обсъдена от съвета за съдебна реформа днес. Предложенията, заложени в проект за изменение на Наказателно процесуалния кодекс, изготвен от министерството на правосъдието, бяха оповестени в края на август. Целта на промените, според проекта, е ускоряване на наказателното производство.

Най-спорна се оказа идеята именно за смяната на подсъдността на делата за корупция по високите етажи на властта. За подобна промяна няма смислени мотиви. В проекта е записано, че смяната се налага, защото специализирания съд е с по-голяма специализация да решава дела с висока правна и фактическа сложност (създаден през 2010 година по време на първото правителство на ГЕРБ по предложение на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов за разглеждане на делата срещу организирани престъпни групи).

Няколко години по-късно съдът се оказа много слабо натоварен, а реалната ефективност от работата му е по-скоро под въпрос. Предложенията на правосъдното министерство идват в момент, в който не е приключил анализа за натовареността на съда и не са започнали дебатите за смисъла на неговото съществуване.

Напоследък прокуратурата използва възможността да повдига обвинения за организирана престъпна група, за да се заобикаля градския съд и те да бъдат гледани в Специализирания наказателен съд. Същото се случи например по делото КТБ, при което след близо 2-годишно разследване държавното обвинение откри престъпна група и прати случая в специализирания съд.

Ако бъда приети, новите промени налагат шест групи престъпления срещу хора с имунитет - депутати, министри, магистрати и др., които имат корупционен характер, да се разглеждат от спецсъда.

Миналата седмица председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов заяви, че преместването на тези дела в спецсъда му прилича на заобикаляне на градския съд. По думите му, преди да се прехвърля компетентност на спецсъдилищата, трябва да бъде обсъдено каква е наложителността от подобна промяна в НПК и допълни, че не може да гадае мотивите за тази промяна. Панов каза още, че му е трудно да отговори защо се заобикаля градският съд, но допълни: "не би следвало промените в НПК да целят това в никакъв случай."

Висшият съдебен съвет (ВСС) също се обяви против прехвърлянето на делата, с корупционен елемент срещу хора от високите етажи на властта, в специализираните съдилища. Основният аргумент на съдебния съвет бе, че според предлаганите промени, водещ за прехвърлянето на делата е субектът на извършване на престъплението, т.е. хора с имунитет, а не материята му, т.е. вида на деянието. Това според ВСС ще превърне Специализираният съд в специален и извънреден, което противоречи на Конституцията.

След смяната на Владимира Янева като председател и нейния екип, за който ВСС установи многобройни нарушения, включително в случайното разпределение на делата, новото ръководство на СГС сложи ред в администрирането на съда, но понесе остри нападки от медиите, които публично стоят зад кръговете около главния прокурор в управлението на съдебната власт.

Сред другите предложения за изменение на НПК са отнемане възможността на съда да връща дела за доразследване.

Мотивите зад тази идея са дисциплиниране на съда и прокуратурата и ускоряване на процеса.
Проектът предвижда, след като прокурорът внесе обвинителния акт, ще се провежда открито разпоредително съдебно заседание с участието на всички страни в процеса и на това заседание ще бъдат посочвани всички допуснати процесуални нарушения, а съдът ще дава 2-месечен срок те да бъдат отстранени. След като се насрочи делото за разглеждане по същество, съдът няма да може повече да го връща. Какво става обаче, ако не са изчистени в дадения срок нарушенията и това се установи по-късно в съдебната фаза или възникнат нови нарушения, питаха риторично юристи пред "Дневник". Това ще се отрази на присъдата, обясни министър Захариева. Което означава, че ускоряването на процеса, от една страна, може да коства повече оправдателни присъди, от друга.

За предотвратяване на бягствата на осъдените, се въвежда незабавно изпълнение на присъдата, т.е. когато присъдата бъде потвърдена от Върховния касационен съд, тя ще бъде привеждана в изпълнение веднага от прокурора от Върховната касационна прокуратура. Целта на промяната е да се избегне сегашното двуседмично пътуване на документите от върховния до първоинсанционния съд и съответната прокуратура, което улеснява бегълците от правосъдието.

Сред предложенията за изменения е и отпадане на автоматичното прекратяване на дела след изтичане на 2-годишния срък за тежките престъпления и едногодишния за по-леките Тези т- нар. дисциплиниращи за прокуратурата срокове, прочути с това, че различните парламентарни мнозинства ту ги въвеждаха, ту ги премахваха, вече няма да действат автоматично. А като изтекат двете години и делото още не е внесено в съда, обвиняемият или пострадалият, които могат и да са юридически лица, ще се обръщат към съда с молба за прекратяване, но съдът ще преценява. Ако делото е с голяма фактическа и правна сложност, може и да не уважи искането.

Така фактически пак не се изключва практиката на вечния обвиняем и застояващите дела, въпреки радикалната промяна забраняваща връщането на делата за доразследване.

dnevnik.bg