Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган може да остане на поста си до 2029 г. със засилени правомощия на изпълнителна власт. Това е предвидено в най-новия вариант на проекта за конституционни промени, които управляваща Партия на справедливостта и развитието (АКР) подготвя за референдум следващата пролет.

Представител на властта, който е видял подготвяните текстове, разказва за "Ройтерс", че ако промените бъдат одобрени на референдума, Ердоган може веднага да заеме позицията на "действащ" изпълнителен президент, след което редовни президентски избори ще има през 2019 г.

Сегашната конституция ограничава Ердоган до два последователни мандата и ако той спечели вота през 2019 г., няма да има право да се кандидатира след 2024 г.

Но с новите предложения може да се стигне до "рестартиране на хронометъра", т.е. на следващите президентски избори Ердоган ще се яви като за пръв път и отново ще има право на два последователни мандата.

В сряда премиерът Бинали Йълдъръм заяви в Анкара, че партията е приключила подготовката на конституционните промени и в следващите дни ще ги внесе в парламента. "Ще продължим да търсим база за консенсус с другите партии. След това решението е в ръцете на народа."

Проектът, който цитира "Ройтерс", предвиждал не само два 5-годишни мандата за новия президент, но и правото да управлява с укази по повечето въпроси, без да се консултира с парламента.

Държавният глава ще има до двама заместници и директно ще назначава командването на армията и на разузнавателните служби, ректорите на университетите и някои от членовете на висшите органи на съдебната власт.

В сряда Ердоган - един от основателите на АКР - каза, че "управляващ президент" не би трябвало да къса връзките с партията си. Сегашната конституция определя, че държавният глава е безпартиен и в името на разделението на властите трябва да скъса партийните си връзки.

Ердоган и привържениците му твърдят, че Турция се нуждае от силен лидер и президент с функции на изпълнителна власт, подобно на системите за управление в САЩ или Франция. Така щяла да се избегне нестабилността на коалиционните правителства, спъвали напредъка на страната в миналото.

Противниците му казват, че промените се правят изключително за да отговорят на амбициите на Ердоган, и се опасяват, че те ще донесат повече авторитаризъм. Турция и без това е критикувана за влошаваща се защита на правата на човека и гражданските свободи, особено след чистките, последвали опита за преврат от 15 юли.

За директно прокарване на конституционните промени са необходими поне 367 депутати в 550-местния парламент. За одобряването им след референдум са нужни поне 330 депутати. Партията на справедливостта и развитието има 317 места и търси подкрепата на 39 от Партията на националистическото действие. Останалите опозиционни партии вече заявиха, че няма да подкрепят промените.

dnevnik.bg