Конституционният съд (КС) обяви за недопустимо искането на президента Росен Плевнелиев за тълкуване дали в последните три месеца от мандата си държавният глава насрочва нови парламентарни избори, без да е разпуснал Народното събрание.

Според съдиите разпоредбите на Конституцията са ясни и президентът няма правомощие да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат, но може да състави служебно правителство. Това означава, че бъдещият държавен глава Румен Радев ще разпусне сегашното Народно събрание и ще насрочи извънредните парламентарни избори.

"Той (действащият държавен глава - бел.ред.) има правомощието да назначава служебно правителство, но няма правомощие да разпуска Народното събрание. Несъмнена е забраната. Нормата е императивна", се казва в определението на съда. В него се посочва, че правомощието за съставяне на служебно правителство е предоставено на държавния глава – действащия президент, независимо че той е в края на своя мандат. "И да тече тримесечният срок, щом са налице предпоставките – оставка на правителството и действащ (неразпуснат) парламент, президентът може да назначи служебно правителство. Щом президентът не може да разпусне Народното събрание, не може и да определя дата на изборите за ново Народно събрание", обясняват конституционните съдии.

"Конституционният съд не е консултативен орган, а упражнява правомощие за задължително тълкуване, когато има обоснован интерес от това. Няма конституционен проблем, няма противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане на разпоредбата на ал. 7, изр. първо на чл. 99 от Конституцията. При липсата на неяснота и непълнота в правната регламентация, липсата и на различно виждане и правен спор между държавните институции, да се извърши абстрактно задължително тълкуване би било излизане вън от компетентността на Конституционния съд за провеждане на задължително тълкуване", се казва в определението на съда.

Днешното определение е подписано с особено мнение от съдиите Кети Маркова и Анастас Анастасов. Филип Димитров е подкрепил решението, но е публикувал отделно становище по него.

Кети Маркова и Анастас Анастасов смятат, че искането на държавния глава е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Те посочват, че по-голямата част от дадените от КС мотиви "съдържат констатации, съображения, анализ и изводи, които представляват именно развита тълкувателна дейност". Според съдиите е необходимо КС да излезе с тълкувателно решение по питането на президента и то е трябвало да обхване и анализ на обема, съдържанието и съотношението между отделните правомощия на държавния глава.

"Сезирането с поставения конкретен въпрос следваше да се разглежда и като възможност практиката да бъде доразвита и обогатена, тъй като само по себе си спазването на изискването за пълнота и всеобхватност по отношение на въведения предмет на тълкуване, би представлявало логично продължение на разрешенията, дадени с посоченото по- горе тълкувателно решение", се казва в особеното мнение.

Според Филип Димитров Конституционният съд с основание е приел, че не може да тълкува разпоредбата от основния закон, но той посочва, че има "очевидна празнота в Конституцията".

"Конституционният съд не може да даде задължително тълкуване, но е уместно да развие съображения относно конституционната логика на визираните институти. Решение на такива проблеми може да се постига чрез изменение на Конституцията или чрез създаване на конституционен обичай, какъвто беше случаят с чл. 99, ал. 2 и 4 през февруари 1997 г.", заявява Филип Димитров.

Дневник