Годишната субсидия за политическите партии остава 11 лева за всеки реален глас, като няма да има таван на сумата, която може да бъде получена. Това решиха днес депутатите, като приеха на второ четене Законът за държавния бюджет.

Размерът на субсидията не беше подложен на обсъждане днес, но нов момент беше идеята на депутатите Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев, сумата да не надвишава 1.6 млн. лева.

Според Петър Славов от Реформаторския блок подобно ограничение е нужно, особено при въведеното задължително гласуване. "От една страна караме хората да гласуват, а от друга - няма таван на субсидията, това може да се нарече конфликт на интереси", допълни той.

Славов смята, че ако предложението се приеме, бюджетът би пестил около 20 милиона лева на година. Той допълни, че с колегите му са подготвили и съотвените текстове в Закона за политическите партии, така че този таван да се заложи трайно, а да не трябва да се гласува от парламента всяка година.

Мартин Димитров от Реформаторския блок посочи, че една партия няма нужда от десетки милиони, за своята дейност. "Идеята на субсидията не е да си отвориш депозит в банка, да си купуваш автомобили или да плащаш пътувания в чужбина, който не са свързани с работата на партията", посочи той. Димитров беше склонен да се определи и друга максимална сума, но да има някакъв таван.

При последвалото гласуване, предложението за максимален размер на държавната субсидия за партиите не се прие. "За" лимита бяха 30 депутати, от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ, Атака и Български демократичен център.

"Против" гласуваха 39 народни представители, от ГЕРБ и БСП лява България, а също 39 (от ГЕРБ и ДПС) се въздържаха от заемане на позиция.

Предложението на министерски съвет и Комисията по бюджет и финанси, субсидията да остане 11 лева за глас, без да има таван, се прие със 71 гласа "за", 10 "против" и 21 "въздържал се".

dnevnik.bg