Турция, Иран и Русия подписаха меморандум, предвиждащ да се създадат "зони за сигурност" в Сирия с цел да се намали насилието, но опозицията отхвърли плановете им, предават "Асошиейтед прес" и ТАСС.

Решението дойде след среща на руския президент Владимир Путин и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган в Сочи, на която Сирия беше основна тема. Още преди конференцията за Сирия в Астана, на която бе обявен меморандумът, Путин каза, че появата на тези зони ще прекрати кръвопролитията в Сирия и ще даде възможност за политически диалог.

От Кремъл тогава съобщиха, че идеята е обсъдена с американския президент Доналд Тръмп, но решението на трите държави в Астана не бе последвано от незабавен коментар на Вашингтон.

Планът срещна отпор от сирийските бунтовници, чийто представител Осама Абу Зайд каза, че то заплашва териториалната цялост на страната и че опозицията не може да признае Иран като гарант на кавото и да било примирие.

Искаме Сирия да запази целостта си," обяви той по време на конференцият в Астана, след като трите държави съобщиха за меморандума, а част от опозиционната делегация напусна конферентната зала. "Не сме страна по тази сделка и никога няма да бъдем, ако Иран се определя като гарант... Вече имаме споразумение отпреди пет месеца, защо не е приложено?"

Специалният пратеник на ООН в Сирия Стафан де Мистура приветства решението и го окачестви като "стъпка в правилната посока". Сирийски медии, цитиращи външното министерство в Дамаск, съобщават, че режимът на президента Башар Асад също го подкрепя.

В първия момент след подписването на споразумението Русия, Турция и Иран не предоставят подробности за това как точно ще се прилага планът. Малкото, което е известно, е, че целта е във въпросните зони да се избягват всякакви въоръжени сблъсъци между режима и опозицията или между самите опозиционни групировки, за да се разшири обхватът на съществуващото (и често нарушавано) примирие. Според турското външно министерство въпросните "зони за сигурност" ще включват Идлиб, части от Алепо, Латакия и Хомс.

Институцията, цитирана от БТА, твърди, че планът предвижда всяко използване на оръжия в зоните да бъде забранено и това да позволи доставки на хуманитарна помощ.

Потенциално възможността е чуждестранни войски да охраняват зоните, например тези на Русия, каза високопоставеният руски преговарящ Александър Лаврентиев пред репортери, цитиран от "Ройтерс". Според него и наблюдатели от трети страни могат да се поканят при съгласие на Турция и Иран.

Според вестник "Комерсант", който още в четвъртък сутринта обяви, че разполага с чернова на документа, идеята е да се създадат условия за хуманитарна работа, да се възстановят основните обекти на обществената инфраструктура, водоснабдяването и други важни системи, както и да се осигури възможност за връщане на бежанци. Трябва да се появят и пропускателни пунктове, в които да минават цивилни и хуманитарни помощи.
Нито в арабската, нито в английската версия на документа става ясно от кои дърави биха могли да са войниците, осигуряващи примирието.

Според председателя на комитета по сигурност и отбрана към Съвета на федерацията Виктор Озеров, цитиран от "Комерсант", не е изключена възможността в зоната да се въведат части на руската военна полиция. По думите му е възможно руските военни да поддържат реда и да патрулират улиците съвместно със сирийската полиция. Той казва още, че зоните трябва да бъдат ясно очертани в диалог между Русия и САЩ, без за това да е нужно съгласие от ООН.

Dnevnik.bg