Държави от Европейския съюз, които са позволили на мигранти да минат през техни земи, не са длъжни да ги приемат обратно по Дъблинския регламент и да обработват молбите им за убежище.

Това гласи заключение на генералния адвокат на Съда на ЕС по две дела, заведени от хора, потърсили закрила. Макар окончателното решение да предстои, магистратите обикновено се съобразяват с вече установеното мнение на генералния адвокат.

На практика то означава, че ако властите на държава членка са организирали преминаването на мигранти през своята територия и мигрантите са подали молба за убежище в друга страна, то тя няма право да ги връща в първата.

 Регламентът "Дъблин III" предвижда, че ако кандидат за международна закрила "незаконно е пресякъл" външната граница на Европейския съюз и е преминал границата на първата държава с друга държава членка, първата страна от ЕС, в която е стъпил, трябва да разгледа молбата му. Тоест, ако мигрант е влязъл незаконно в България и е преминал до Германия, където да поиска убежище, регламентът предвижда, че искането му трябва да бъде разгледано от българските власти.

Но генералният адвокат е на мнение, че при изключителните обстоятелства на кризата през 2015 г. думите "незаконно пресичане" не обхващат случаите, в които властите организират транзитното преминаване на мигранти през своя територия. Двете дела, по които се произнася съдът, се отнасят до вече затворения Балкански маршрут, който преминаваше от Турция през Гърция и Западните Балкани.

Сириецът, който Словения е върнала в Хърватия

Първото дело е по случая на сириец, когото хърватските власти са превозили от границата със Сърбия до тази със Словения, където той подава молба за убежище. Любляна обаче посочва, че той е влязъл "незаконно" в Хърватия, а властите в Загреб се съгласяват да го приемат обратно. Сириецът обжалва с мотива, че хърватските органи са му позволили да пресече външната граница.

Афганистанките, които Австрия е върнала в Хърватия

Второто дело е заведено от две афганистанки и децата им, които са влезли в ЕС на два пъти – първо през Гърция, после през Хърватия и са подали молба за закрила в Австрия. Властите във Виена смятат, че тези хора са отговорност на хърватската държава. Защо не на гръцката? Защото "в Гърция са налице системни слабости в процедурата за предоставяне на убежище".

Въпросите

Върховните съдилища в Словения и в Австрия задават следните въпроси на Съда в Люксембург: (i) следва ли регламент "Дъблин ІІІ" да се тълкува във връзка с други актове на ЕС; (ii) следва ли улесненията и сътрудничеството, предоставени от държави – членки на ЕС, на транзитно преминаване да се счита за "виза" по смисъла на този регламент; (iii) как трябва да се тълкува изразът "незаконно пресичане" на границата; (iv) попадат ли гражданите на трети страни, на които е позволено влизане в шенгенското пространство по време на хуманитарната криза, в изключенията от нормалните правила по Кодекса на шенгенските граници и (v) какво означава "безвизово влизане" по смисъла на регламент "Дъблин III".

Дневник