Консервативната партия на премиера Тереза Мей не успя да спечели парламентарно мнозинство на парламентарните избори. Този шокиращ резултат хвърля политиката в страната в несигурност и може да забави преговорите за Брекзит.

Фактът, че нито една партия не получава най-малко 326 депутати, създава различни възможности за съставяне на правителство, които ще се отразят и на разговорите за напускане, които трябва да започнат след броени дни.

"Ройтерс" предлага обобщение на възможните сценарии как резултатът от вота ще се отрази на Брекзит.

Кой ще получи властта?

На теория най-голямата партия трябва да спечели най-малко половината от местата в парламента с 650 депутати. (На практика прагът е малко по-нисък, тъй като националистите от "Шин фейн" в Ирландия не заемат депутатските си места). Тъй като заема позицията на министър-председател и в момента, Мей по право първа ще опита да формира коалиция. Очаква се обаче позициите ѝ за Брекзит да затруднят намирането на подходящ партньор.

До съставянето на ново правителство Мей и екипът ѝ остават на власт и запазват всички свои правомощия да действат от името на страната, въпреки че от тях ще се очаква да избягват важни решения.

Правителство на малцинството

Мей даде сигнал, че ще опита да състави правителство, без да разполага с мнозинство, разчитайки на противниците си за подкрепа в парламента по различни теми. Докато резултатите все още излизаха, тя каза, че Великобритания се нуждае от период на стабилност и че ще поеме отговорността да я осигури, ако получи най-големия брой места.

Това ще е тест за подкрепата, която другите партии оказват на предизборните обещания на Мей. Докато твърдата ѝ стратегия за Брекзит среща съпротива от всички по-големи партии, Великобритания вече задейства часовника за напускане на съюза, като обяви началото на двегодишния период на преговори с Брюксел. Няма вероятност тя да се съгласи да спре развода.

Независимо от това плановете на Мей все още разчитат в голяма степен на възможността ѝ да прокарва законодателство през парламента. На първо място ще ѝ е трудно да превръща европейското законодателство в британско, а после - и да изгради политиката си за след Брекзит в области като миграцията и данъците.

Забавяния или блокаж на това законодателство биха поставили под въпрос начина, по който Великобритания ще контролира границите си и ще търгува с ЕС след Брекзит. Дневният ред във финансовата сфера, включително плановете да се балансира бюджетът до средата на следващото десетилетие чрез продължаване на политиката на икономии, също ще срещне съпротива от съперниците. Реформите ѝ в различни области - от лова на лисици до социалните грижи и средствата за образование - също ще бъдат оспорвани и други партии ще искат промяна в тях.

Коалиция, водена от консерваторите

Торите формираха коалиция с проевропейските Либералдемократи през 2015 г. и управляваха с тях до 2015 г. Това обаче едва ли ще се повтори без компромис за Брекзит, който е в основата и на двете предизборни платформи. Докато консерваторите настояват за пълно скъсване с ЕС, независимо дали ще се достигне задоволителна сделка, либералдемократите обещават втори референдум за това дали да се приеме сделката с Брюксел. Лидерът им, 47-годишният Тим Фарън, започна кампанията си, казвайки на британците, че трябва да имат възможността да отхвърлят Брекзит и да останат част от съюза.

Изборните резултати не са в полза на подобна коалиция, тъй като либералдемократите имат 12 места в парламента - значително по-малко, отколкото през 2010 г., когато получиха 57. Подобен резултат все пак може да осигури на Мей крекхо мнозинство.

Няма много други възможности за коалиция. Традиционно Демократичната юнионистка партия (DUP) в Северна Ирландия оказва подкрепа на торите със своите 10 места. Шотландската национална партия, която ще получи над 30 (значително по-малко, отколкото през 2015 г.), е в конфликт с консерваторите, а лидерът ѝ Никола Стърджън се обявява за възможността Шотландия да остане част от европейския пазар и да проведе референдум за независимост в край на процеса на напускане.

Коалиция на лейбъристите

При парламент без мнозинство везните може да се наклонят към лейбъристите, независимо от факта, че те печелят по-малко места. Причината е, че те са политически по-близки до някои от по-малките партии по няколко въпроса. Лейбъристите вече обявиха, че ще се опитат да съставят правителство на малцинството, ако имат възможност.

Лидерът им Джеръми Корбин е обявил ангажимента си да се съобрази с резултатите от референдума, на който 52 на сто гласуваха да напуснат ЕС. Същевременно лейбъристите искат да ревизират стратегията на Мей за Брекзит. Това може да улесни компромис или с либералдемократите, които отхвърлят каквото и да било коалиционно споразумение, или с проевропейската Шотландска национална партия, която казва, че не иска повече правителства на торите.

Лейбъристите казват, че ще се откажат от преговорните приоритети на Мей, като вместо това се фокусират върху начини да задържат ползите на единния европейски пазар и митническия съюз. Те предлагат и по-чести консултации с парламента по време на преговорите.

Корбин вече е казвал, че ще се увери, че е сключена сделка, преди Великобритания да напусне, и ще даде на парламента шанс да гласува за това дали условията на споразумението да бъдат приети. Лейбъристите обаче така и не са влезли в подробности за това какво ще бъде значението на вота. Вероятно това ще е една от областите, в които проевропейските партии биха поискали възможността парламентът да може да изпрати кабинета в Брюксел за по-добра сделка - или дори да спре процеса на Брекзит.

Въпросът каква коалиция биха формирали лейбъристите обаче остава под въпрос. Корбин планира радикална промяна във фискалната политика на Великобритания – увеличения на данъците за големи фирми и гражданите с високи доходи, за да може да се финансират по-големи публични разходи за образование и здравеопазване и за полицията. Този дневен ред бил в унисон с обещанията на ШНП.

Дневник