Без знаци пред камерите на пътя и повече санкции за нарушения от шофьорите и собствениците на коли. Така с две думи може да се обобщят последните изменения в Закона за движение по пътищата, които бяха приети на второ четете от депутатите тази седмица.

Измененията дойдоха след нареждане на премиера Бойко Борисов на извънредно заседание на кабинета за спешни мерки срещу катастрофите и за намаляване жертвите на пътя.

Без знаци, предупреждаващи за камери

Причината за тази промяна бе, че множество фишове за превишена скорост, установени с мобилна камера, се отменяха от съда, тъй като нямаше предвиден законов ред за тяхното използване. По тази причина правителството прие наредба, в която разписа поставяне на знаци пред камерите на пътя. Изискването за подобен знак затрудняваше изключително т.нар. мобилни радари, тъй като полицаите трябваше да си носят подвижен знак, който да слагат преди патрула, припомня "Капитал".

Аргументът срещу отпадането на предупредителния знак е, че е противоконституционно, защото нарушават правата на гражданите след като не знаят, че влизат в зона, където могат да бъдат заснети. Контрааргументът обаче е, че радарите с камери не позволяват разпознаване на човека, който шофира и на практика личните му права не се засягат.

След разпореждането на Борисов промяната тази седмица в закона бе с мотиви, които са абсолютно противоположни на аргументите, с които бяха въведени знаците. И двете изменения - през 2015 г., когато бяха сложени знаците и сега, когато те се махат са на ГЕРБ.

В защита на промените тогава се изказва Красимир Ципов, който сега запази поста си на зам.-министър на вътрешните работи. "Аз лично смятам, че е необходимо да се оповестяват в средствата за масово осведомяване местата, където ще бъдат извършен контрол, няма значение какъв вид контрол. В крайна сметка, след като ще има камери в автомобилите, в моторните превозни средства, в полицейските патрулки, гражданите трябва да знаят, че този контрол се осъществява при условията на видеозаснемане", казва той тогава, цитиран от "Капитал".

Две години по-късно партията на Борисов е на друго мнение - знакът кара шофьорите да намаляват за малко, а след това отново да карат с превишена скорост. Отново Ципов определи пред "Дневник" твърдението, че премахването на знаците е противоконституционно, като невярно.

Законово регламентирани са проверките от патрулки с камери

През последните години почти целия автопарк на КАТ бе оборудван с камери и микрофони, които трябва да заснемат проверката като гаранция срещу корупционни практики.

Често обаче катаджиите паркираха така полицейските коли, че те бяха извън обхвата на камерите. Сега изрично се записа в закона, че ако колата на МВР е с камери, контролът трябва да става само в техния обхват.

Затова всеки шофьор ще може да оспори извършена проверка спрямо него извън обхвата на камерите.

Дерегистрация на кола, чийто собственик я е дал на някого без книжка

Досега санкцията за собственици на автомобили, които ги дават на неправоспособни шофьори бе спиране от движение на колата за срок до един месец. Сега срокът е увеличен от шест месеца до една година.

"От проверките, които са извършени от началото на годината, има 11 366 спрени за проверка, от тях се установява, че само 1212 са били собственици на автомобили, останалите са били реално неправоспособни. Тези 10 000 всъщност ги оневиняваме". Така мотивира промяната председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Шофирането след употреба на наркотици ще се наказва със затвор

Със заключителните разпоредби на промените се прави изменение на Наказателния кодекс, като се премахва приложението на чл.78а от кодекса при употреба на наркотици. Според разпоредбата ако деецът не е осъждан, а наказанието е до три години му се налага административна глоба. Това означава, че шофирането след употреба на наркотични вещества ще се наказва от една до три години затвор и няма да се прилага налагането на глоба.

Приетите законодателни промени са насочени към три групи нарушения - превишената скорост, неправоспособните водачи и шофирането след употреба на наркотици. От статистиката на МВР за тежки катастрофи през 2016 г. се вижда, че заради превишена скорост са станали общо 8 тежки катастрофи (от общо 7166). Четири са тежките произшествия, предизвикани след употреба на наркотични вещества, а 143 - от пияни шофьори. В статистиката няма данни за тежките катастрофи, предизвикани от неправоспособни. От статистиката на Главна дирекция "Национална полиция" за 2016 г. се вижда, че през годината са били установени 30 432 шофьори без книжка (за 2015 - 22 031) от общо 953 хил. констатирани нарушения, съобщава "Капитал".

В България липсва задълбочен анализ на причините за настъпване на пътнотранспортни произшествия. Според статистиката на "Пътна полиция" основната причина за тежките катастрофи е т.нар. несъобразена скорост. Липсва съпоставка на данните с други статистики - интензивност трафик, икономически и демографски показатели и т.н.

От приемането му през 1999 г. Законът за движение по пътищата е бил променян 69 пъти. Към настоящия момент един човек изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода за взет подкуп и той не е служител на Пътна полиция. Над 600 души (от общо около 8000 затворници) излежават присъди в българските затвори заради престъпления, свързани с движението по пътищата, като най-голямата група от тях са пияни и неправоспособни шофьори, както и такива, които шофират след употреба на наркотици.

Подкрепа от неправителствените организации

Иначе и Българската асоциация на пострадали при катастрофи, и Съюза на българските автомобилисти подкрепят премахването на знаците пред камерите. Владимир Тодоров от асоциацията заяви пред "Дневник", че организацията подкрепя това предложение. "Идеята е, че Законът за движение по пътищата важи 24 часа, 365 дни в годината. Не може да има предупреждение за проверки. Това е безсмислено. Има и друг негативен ефект, че винаги при знак за камери скоростта се намалява, след това се дава рязко газ и много често се случват инциденти. В Европа има две концепции - в половината държави камерите са обозначени, в половината не са обозначени. Има дори държави, в които камерите се слагат в цивилни коли, не са в полицейски коли и те не се обозначават."

Като безсмислен определи аргумента, че според Конституцията никой не може да бъде заснеман без негово желание, защото в основния закон се казва - освен, в случаите, предвидени в закон. Освен това има решения на Европейския съд по правата на човека, според които на обществени места, каквито са пътищата - всеки може да заснема и да бъде заснеман, допълни Тодоров.

Емил Панчев, който е председател на Съюза на българските автомобилисти, заяви, че е нужно да се поведе буквално война с пътните нарушители, за да намалеят катастрофите и по тази причина подкрепят промяната. От организацията обаче държат информацията на разположени камери да остане на сайтовете на съответните полицейски управления, за да има обществен контрол.

Важно е обаче санкциите да не падат пред съда.

Дневник