Рязък скок в интереса към ИТ специалностите, слаб – към инженерните и намаляващ – към адвокати, митничари, политици, журналисти.

Това е една от водещите тенденции, която се очертава при сравнението на данните на две проучвания на социологическата агенция "Алфа Рисърч" - през 2008 и през 2017 година. Сегашното проучване е проведено в периода 12 – 22 юни сред 1024 пълнолетни българи и посветено на темата за престижа и интереса към различните професии, както и към повишаване на образованието и квалификацията в условията на динамизиращ се пазар на труда.

"Компютърен програмист" и "лекар" са най-предпочитаните професии

Отношението към тях през последното десетилетие обаче следва различни тенденции: докато компютърните специалности бележат ръст от 28% през 2008 г. до 36% към днешна дата, то атрактивността на лекарската професия намалява от 27% на 25%. Така, дистанцията между двете надхвърля вече десет процента.

Ако тази тенденция е индикатор за доброто състояние, увеличаващия се брой компании и популярност на ИТ сектора, то перспективите пред кадровото обезпечаване на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено ако се отчете и продължаващата емиграция на лекари и медицински сестри", отчитат социолозите.

Икономистите остават трети по предпочитание, запазвайки непроменен дела си за последните 10 години (20%).

Компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус - високообразованите и по-високодоходните жители на столицата и големите градски центрове. Към тях се ориентират включително и част от децата на представителите на свободните професии, които доскоро се характеризираха с най-висок коефициент на "самовъзпроизвеждане".

В класацията на водещите професии за периода 2008–2017 г., се наблюдава слаба промяна, което, според социолозите, е показателно за ниската динамика на българската икономика през последното десетилетие. Известен положителен тренд е налице в нагласите към силно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008 г. до 19% през 2017 г. Този ръст обаче продължава да е недостатъчен, за да покрие нуждите на индустриалното производство.

Въпреки опитите за реформи през последните години, интересът към едни от професиите с най-голяма обществена значимост – тези на учителите и полицаите, остава много нисък. Те запазват стабилност през последното десетилетие, като през 2017 г. заемат съответно девето (6%) и седмо (7%) място по предпочитания.

В сравнение с 2008 г. привлекателност и престиж губят професии като адвокат (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и журналист (от 7% на 5%).

Слаба мотивация и интерес към повишаване на образованието и квалификацията

В страните с високо развити икономики "ученето през целия живот" постепенно се превръща във важен стимул и фактор за по-голяма конкурентноспособност и по-високи доходи. За разлика от тях, в България интересът към престижни специалности не е съпроводен от мотивация за повишаване на образованието и усъвършенстване на професионалните умения.

Едва 13% от българите са преминали някакви курсове за обучение, или повишаване на квалификация през последните две години. Относително най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%). Едва след тях остават университетското образование (2.4%), обучения по различни компетентности – езикови, компютърни и пр. (2.3%) и курсове, свързани с хобита (1.2%).

Регистрираната картина е в рязък контраст с високия дял млади хора между 20 г. и 34 г. у нас, които нито учат, нито работят - 21.4% през 2015 г., което по данни на Евростат е едно от най-високите равнища в ЕС. Според Националния план за действие по заетостта, 60.2% от безработните младежи до 29 г. през 2016 г. са без квалификация и специалност. 69% от продължително безработните също са без квалификация.

Въпреки като цяло ниските нива, относително най-сериозна е образователната активност на 18 – 30 годишните. 35% от тях са участвали в обучителни програми. С нарастване на възрастта логично намалява мотивацията и интереса към увеличаване на образованието или квалификацията. При хората над 61 години този процент спада до 3%.

Други фактори, които влияят на интереса към продължаващо обучение, са степента на образование, материалният статус и типа населено място. Колкото по-образовани и по-високо доходни са хората, толкова по-често се включват в обучителни програми. Представителите на свободните професии и служителите, упражняващи неръчен труд, са сред най-честите участници в такива програми. Подобна тенденция не се наблюдава обаче при работещите с ниско образование и квалификация, които в най-голяма степен се нуждаят от обучение. Неравният достъп до програми за повишаване на уменията в различните типове населени места също оказва своето влияние. Колкото по-голямо е населеното място, толкова повече хора участват в курсове и обучения. И обратното.

Реализация в България или в чужбина – 57%:41%

Състоянието на икономиката, трудовият пазар и равнището на доходите са факторите, които допринасят за запазващата се поляризация на общественото мнение по отношение на възможности за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят възможности в България, докато 41% биха ги насърчили да работят в чужбина.

Жителите на по-малките градове и селата, където възможностите на трудовия пазар са ограничени, най-силно подкрепят позицията, че бъдещето на децата им е свързано с работа в чужбина.

Допълнително влияе върху желанието за реализация в чужбина, е и житейският период, в който се намират: колкото по-млади и все още необвързани са те, толкова по-отворени са към опит за реализация зад граница. И обратно, сред семейните и особено сред тези с деца, делът на избиращите реализация в България нараства до 62%, отбелязват от "Алфа Рисърч".

Dnevnik.bg