Oсигуряването на добър стандарт на живот на земеделските производители, решаване на проблема с липсата на достатъчно работни места и растеж в сектора, както и ограничаване на вредното въздействие върху околната среда. Това са трите важни предизвикателства пред Общата селскостопанска политика според фермерите и гражданите на ЕС, сочи мащабно допитване на европейската дирекция по земеделие. В проучването, което се провеждаше между февруари и май, са изпратени над 320 хил. становища от всички държави - членки на ЕС, сочат официалните данни. В него са се включили граждани, земеделски производители, неправителствени и научни организации, институции. Резултатите бяха представени по време на конференция в Брюксел за обсъждането на бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС, която годишно разпределя над 55 млрд. евро.

Големите предизвикателства

Данните показват, че повечето от европейските граждани и фермерите смятат, че земеделските производители имат незадоволителен стандарт на живот. Близо 88% от участниците в проучването са посочили, че европейските фермери имат по-ниски приходи от средните за ЕС. Същевременно други 87 на сто посочват, че работещите в този сектор в ЕС са изправени пред по-строги изисквания от земеделците извън съюза. Прави впечатление и че мнозинството от хората, участвали в анкетата - 97 на сто, е съгласно, че фермерите в ЕС получават само ограничен дял от цената, която потребителите плащат за техните продукти.
От данните се вижда, че освен за стандарта на живот на фермерите, справедливата цена за техния труд и растежа в сектора гражданите и заинтересованите страни очакват и много повече действия в сферата на екологията. Мнозинството от хората са съгласни, че настоящата обща селскостопанска политика не прави достатъчно за опазването на биоразнообразието, предпазването на почвите, опазването на генетичното разнообразие и по-устойчивото използване на пестициди и торове. 


Какво е важно в бъдещето

Данните от проучването показват, че има три приоритета според гражданите и фермерите, които трябва да се засегнат в бъдещата Обща селскостопанска политика, но оценките на заетите в сектора и хората извън него се различават. Така например повече от половината от участниците смятат, че и за в бъдеще трябва да има субсидиране на фермерите, но с това твърдение са съгласни 80% от фермерите и 53% от гражданите. Същевременно 92% от гражданите искат бъдещата селскостопанска политика да носи повече ползи за околната среда, докато такова твърдение подкрепят 62 на сто от фермерите. Двете страни обаче са съгласни, че земеделските производители трябва да имат по-добри позиции във веригата на доставки на храни - общо 96 на сто подкрепят това твърдение, сочи проучването.

Висока активност в дебата

Публичното допитване до европейските фермери, организации и граждани бе проведено между февруари и май, като всички желаещи можеха да отговорят на въпросници, публикувани на сайта на Главна дирекция "Земеделие" към ЕК. Финалните данни показват, че в него са изпратени над 320 хил. становища, които са получени от граждани, фирми, институции, научни звена, неправителствени организации, организации на производители. Общо респондентите са над 58 хил., сочат данните. Най-активни са били участниците от Германия - те са повече от половината от всички, както и Франция, Aвстрия, Италия и Испания.

От бъдещето на селскостопанската политика в България са се заинтересували само преките участници - от общо 223 включили се в проучването респонденти 201 са фермери и неправителствени организации - земеделски и природозащитни. На средноевропейско ниво обаче тенденцията е точно обратната - най-много мнения са давали гражданите (48% от всички), следвани от фермерите и организациите, чиито дялове са 37 и 16 на сто.
Интересно за България е и че тя е една от четирите държави в ЕС, в които публичният сектор е абсолютно пасивен в дебата - не е подадено нито едно становище от държавна институция, община или каквато и да било друга публична структура, макар че малките общини, читалища, църквата и други също могат да подготвят проекти, финансирани по Програмата за развитие на селските райони, която също е част от Общата селскостопанска политика на ЕС.

Дневник