След дългогодишно отлагане от политици в София и Скопие премиерът Бойко Борисов и македонският му колега Зоран Заев ще подпишат Договор за добросъседство, който трябва да прекрати периода на напрежение между двете държави. С него те официално признават, че имат "обща история", а според Борисов той трябва да сложи край и на антибългарската пропаганда в Македония.

Подписването се договори при посещението на Заев в София през юни. Месец по-късно външният министър Никола Димитров, който беше част от македонската делегация, обяви, че е постигнат компромис, от който София и Скопие са "еднакво доволни и недоволни".

Първоначално се предвиждаше договорът да се подпише на 2 август, навръх Илинден, но се наложи датата да се промени заради форум на Адриатическата група в Черна гора, на който Македония трябваше да е домакин (но отказа да приеме срещата заради политическата си криза) и на който ще участва и вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс.

Борисов ще бъде посрещнат с почести около 13 ч. българско време, а около час и половина по-късно се очаква и подписването на Договора. Междувременно двете делегации ще проведат съвместно междуправителствено заседание, като от българска страна освен премиера ще участват министърът на външните работи Екатерина Захарева, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, транспортният министър Ивайло Московски и министърът на отбраната Красимир Каракачанов.

Македония и България публикуваха текста на договора миналата седмица, след като политиците в Скопие седмици наред обвиняваха правителството на Заев, че държи документа в тайна. Всъщност текстът много напомня за Декларацията за добросъседство, подписана през 1999 г. Освен въвеждането на понятието "обща история" ключова разлика е, че в новия документ съществува изразът "интересите на народите на Република България и Република Македония".

Тази фраза беше посрещната с недоволство от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, управлявала в Скопие близо десетилетие. Сред най-активните критици на проекта беше бившият външен министър Антонио Милошоски, според когото правилният надпис би трябвало да е "българският и македонският народ". Той многократно обвиняваше кабинета на СДСМ, че подготвяният документ ще навреди на интересите на Македония. Милошоски, който през 1999 г. е част от екипа на правителството, подписал декларацията, не отговаря на продължителни запитвания за коментар от "Дневник".

Друга промяна на декларацията отпреди 18 години е въвеждането на механизми за контрол. От една страна е т.нар. "Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси", която трябва да "допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития." Отделна "Съвместна междуправителствена комисия" ще се среща веднъж годишно, за да провери дали и как се прилага договорът и как ще се решават възникнали между България и Македония въпроси, свързани с него.

Документът същевременно повтаря клаузата, с която Македония "потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония." В декларацията София не поема реципрочно задължение.

Прилика е и че същата клауза предизвика недоволството на опозицията от декларацията от 1999 г. Тогава обаче подписалият от македонска страна беше бившият премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски, а противниците бяха същите социалдемократи, чийто председател сега подписва договора.

Българският парламент подкрепи единодушно проектодоговора, след като ГЕРБ и БСП се разбраха депутатите да гласуват обща декларация. В съседна Македония все още е под въпрос парламентарната подкрепа, която документът ще получи за ратификация, тъй като социалдемократите на Заев разполагат с крехко мнозинство от няколко депутати.

В общо изявление посолствата на Съденинените щати в България и Македония приветстваха решенията на правителствата да одобрят проектите на договора за добросъседство и определиха стъпката като пример "за укрепване на политическата стабилност и засилване на икономическото развитие на Западните Балкани."

Имаше и негативни реакции. Освен от ВМРО-ДПМНЕ те дойдоха и от няколко македонски организации, в чието отворено писмо се казва, че документът създава неравнопоставеност чрез асиметрични текстове за двете държави и "създава механизми, чрез които България може да оценява и да поставя условия на Македония в процеса на нейната евроинтеграция." Според тях договорът ще създаде "истинска омраза срещу България на мястото на въображаемата, от която сега се оплаква София." Сред българските националисти също имаше недоволство заради твърдението, че България признава "македонския език", позволявайки договорът да се подпише на него като конституционен за Република Македония. Всъщност досега подписваните документи между двете страни винаги са били в екземпляри на двата езика.

Очаква се договорът да даде тласък и на други съвместни проекти - знак за това беше и меморандумът за транспортно сътрудничество, който ще доведе до построяване на железопътна линия между София и Скопие. Тя трябва да бъде завършена през 2027 г. - 99 години след първия проект за изграждане на подобно трасе между двата града.

Dnevnik.bg