От 1 ноември ще бъде създадена изпълнителна агенция "Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж", която ще бъде към министъра на образованието и науката и ще управлява средствата от едноименната оперативна програма, чийто бюджет е 1.37 млрд. лв. Това се разбра от отговор на просветния министър Красимир Вълчев на питане на депутата от "БСП за България" Михаил Христов по време на парламентарния контрол днес.

България трябва да създаде нова изпълнителна агенция към просветното министерство и да се откаже сама от част от безвъзмездното финансиране по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", за да убеди Европейската комисия (ЕК), че междинните плащания по нея трябва да бъдат размразени. Те бяха замразени през февруари т.г. заради констатирани нарушения и от тогава страната ни не може да иска осребряване на вече фактурирани разходи по започнати проекти по оперативната програма и всичко се плаща от националния бюджет, а към края на юли разплатените средства са около 4.5% или 65.4 млн. лв. Преди замразяването обаче страната ни също не е искала възстановяване на платени средства от европейските фондове.

Едно от най-големите нарушения, констатирани от одит на Брюксел, бе, че Министерството на образованието и науката е едновременно и управляващ, и бенефициент по оперативната програма - т.е. от една страна разпределя средства, а от друга - ги усвоява. Преди време министър Вълчев обяви, че след като подчиненото му ведомство не е успяло да убеди Брюксел, че в него може да бъде издигната "своеобразна китайска стена", т.е. да има разделение между дирекцията, която е управляващ орган, и дирекциите, които усвояват средства, управлението на оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" ще бъде извадено в нова изпълнителна агенция към МОН, в която на принципа на непрекъснатост ще работят част от сегашните служители. От публикувания проектоправилник за работа на агенцията се разбира, че щатните бройки ще са 106.

Друго условие за размразяване на средствата е да бъде подобрен капацитетът на служителите в него, което било най-голямото предизвикателство.

Трето условие е страната ни да се "самонакаже", като направи финансови корекции по част от проектите - т.е. да се откаже от част от безвъзмездното финансиране и да доплати с пари от националния бюджет. През лятото министър Вълчев обяви, че размерът на корекциите може да бъде 5, по-малко или повече проценти от сумата. От просветното министерство уточниха пред "Дневник", че към 20 юли на близо 140 проекта по грантовите схеми на оперативната програма ще се наложи да бъдат направени финансови корекции (б.а. - в отговор на въпрос на "Дневник" към 30 юни от МОН обявиха, че по оперативната програма са сключени 133 договора на обща стойност 338 млн. лв.).

Освен парите от финансовите корекции заради забавяния и прекратявания на процедури по избор на оценители има голям риск страната ни да загуби около 70 млн. лв. по друга ос на програмата - за изграждането на четири центъра за върхови постижения и осем центъра по компетентности, за които "Дневник" вече писа. Днес министър Вълчев обяви, че оценката на тези проекти трябва да бъде готова на 22 октомври, т.е. трябва да бъде известно кои от тях ще бъдат одобрени за финансиране.

Дневник