Партиите, които подкрепят отделянето на Каталуня от Испания, биха загубили мнозинството си в местния парламент, ако изборите се бяха провели миналата седмица, но левицата на уволнения вицепремиер Ориол Жункерас, подкрепяща независимостта, би била най-силната партия в законодателния орган.

Това сочи проучване на института Sigma Dos, направено за в. "Ел мундо" между понеделник и четвъртък. То показва, че партиите, които не подкрепят независимостта, биха получили близо 43.4%, а поддръжниците ѝ - 42.5 на сто, ако изборите се бяха провели през изминалата седмица. Изследването предхожда обявяването на независимост от каталунския парламент.

През 2015 г. поддръжниците на отделянето взеха 47.7 на сто от вота. Тогава обаче те се явиха в голяма коалиция с името Junts pel Si ("Заедно за "Да""), извън която остана единствено крайнолявата "Кандидатура за народно единство" (CUP). Съюзът взе 62 места, а CUP - 10 и така подкрепата на крайнолевите осигури мнозинство в 135-членния парламент.

Следизборна коалиция между тях би имала най-много 65 места или под нужните 68 за мнозинство, ако се изпълни хипотезана са Sigma Dos и Демократическата партия на Каталуня (PDeCat, чийто заместник-председател е уволненият премиер Карлес Пучдемон) и ЕRC на Жункерас се явят отделно. Така в позиция на "балансьор" би се оказала коалицията Catalunya Sí Que Es Pot ("Каталуня, да, можем"), която приема самоуправлението като сценарий с две възможности - както за независимост, така и за конфедерация.

Слабостта на проучването е, че вотът е заобиколен от много неизвестни - партиите на независимостта още не са обявили дали ще се включат в него (тъй като той е наложен от Мадрид) и ако да, какви коалиции ще формират. Например крайнолевите CUP дадоха сигнал, че допускат участие в изборите като вариант, само два дни, след като обявиха, че ще ги бойкотират. Неизвестно е и дали и как събитията в периода между четвъртък и събота са се отразили на предпочитанията на избирателите.

Възходът на Жункерас

Дори ако се яви сама обаче, Каталунската републиканска левица (ERC) на Жункерас би се превърнала в най-голямата партия в парламента с близо 26.4 на сто от вота и това би било исторически резултат за нея. Партията, основана през далечната 1931 г. и създала разклонения извън Каталуня (на Балеарските острови и във Валенсия, както и в Южна Франция), печели най-високия си резултат в съвременната испанска история (14%) през 2006 г.

В статия за каталунско издание Жункерас обясни, че в следващите дни партията му ще вземе "решения, които невинаги се разбират лесно" и призова гражданите да остояват процеса на отделяне от Испания. "По пътя, който ни остава да изминем, често дълъг и стръмен, за да достигнем до нов праг на свободите си, е крайно необходимо да изплетем силни съюзи с всички онези социални и икономически актьори, които са решение да изградят истиска държава в в услуга на гражданите." Испанските анализатори са предпазливи по въпроса дали това е свързано с бъдещите коаиционни решения на Жункерас. "Ройтерс" и "Вангуардия" пишат, че стъпката му може би отваря вратата за коалиция с "Подем", каталунския клон на крайнолявата "Подемос" - трета парламентарна сила в Испания след изборите миналия декември.

Вестник "Вангуардия" писа в четвъртък, че Пучдемон е решил да свика избори, за да възпре плановете на Мадрид да наложи на Каталуня пряко управление. Впоследствие той се отказа от идеята и изданието съобщи, че това се е случило заради отказа на Жункерас. В резултат Пучдемон дори предложил на заместника си да седне на премиерското кресло, но той отхвърлил.

Идеята, лансирана от правителствени източници, се появи и в речта на бившия председател на Европарламента Жозеп Борел на митинга за единство на Испания в Барселона. Той обяви, че плановете на Пучдемон за договорка с властите в Мадрид са били възпрепятствани именно от упорството на Жункерас.

Първо "признаване" на Каталуня в национална партия

В неделя вечерта антикапиталистическият сектор на "Подемос" обяви, че признава "новата каталунска република" и вярва, че обявяването ѝ в разпуснатия парламент на Барселона дава началото на учредителен процес, слагащ край на "режима от 1978 г." (има се предвид съвременната испанска държава). Според тях е време Каталуня да се справи с въпроси като интеграцията на инакомислещите и да мисли "отвъд националната тема".

Според антикапиталистите обявяването на републиката е станало в контекста на"постоянни заплахи от (член) 155" (прякото управление на Мадрид) и "авторитарен изход" от конфликт, който "трябва да има ясно изразен политически и демократичен изход". Крилото на "Подемос" също така призова за "отхвърляне" на чл. 155 и "демократична, мирна и непокорна" защита на волята на "каталунския народ и правото им да решават."

Макар одобрението на "републиката" да не носи името на лидера на "Подемос" Пабло Иглесиас, съобщението за него е и първият случай след решението на разпуснатия парламент за отделяне, в който част от национално представена партия - при това третата политическа сила - признава независимостта на Каталуня.

Дневник