До 2035 г. България няма нужда от нови големи енергийни мощности. Ако има нови мощности, те трябва да бъдат само заместващи на действащите сега. Това мнение изрази председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов на кръгла маса на тема "Приоритетите на енергийния сектор в България до 2050 г. - европейски перспективи и стратегически рискове", цитиран от БТА.

Иванов припомни, че до 31 януари 2018 г. е срокът, в който големите термични централи от Маришкия басейн трябва да предоставят на Европейската комисия (ЕК) заявления за постигане на изключение от строгите изисквания за парниковите газове и изрази оптимизъм за положително решение. Едновременно с това той препоръча тези централи да преминат от въглища на природен газ, защото очаква в рамките на следващите няколко години България да има достатъчно алтернативи за доставки.

Според председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев е много трудно да се определи какъв ще е енергийният микс през 2050 г., защото световната енергетика е на кръстопът. Според Добрев принципът, който трябва да се следва, е да се даде възможност на конкуренцията на пазара. "Основният принцип, към който да се придържаме, е пазарният. Ако вземем решение на принципа на либерализацията, това ще е правилното решение", допълни Добрев.

Експерти от Центъра за изследване на демокрацията представиха три сценария за развитие на електроенергийния пазар до 2050 г. И при трите разходът на домакинствата за електроенергия като дял от доходите им ще се удвои, а около половината от микса ще е енергия от възобновяеми източници. Според тях, при всички сценарии, природният газ играе преходна роля на заместване на въглищата като гориво.

Експертите са на мнение, че при очакваните средни цени на електроенергията през 2050 година нова ядрена мощност няма да бъде финансово устойчива, тъй като единичната цена на електроенергията, която би позволила проектът "Белене" да покрива разходите си, е поне 80 евро/МВтч.

Дневник