Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) с председател Георги Чолаков сложи точка на продължилата три години и половина сага около дисциплинарното уволнение на члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) и бивш зам. главен прокурор Камен Ситнилски.

С решение от четвъртък, съдът приема, точно обратното на досегашната си практика, че наследниците на Ситнилски, който почина през април 2016 г., нямат правен интерес да встъпят като негови правоприемници в заведеното от него дело срещу уволнението му, съобщава "Капитал".

След смъртта на Ситнилски през април 2016 г. наследниците на Камен Ситнилски подават молба до съда и встъпват вместо него в процеса. Миналия месец дори е проведено заседание по делото с тяхно участие. Представителите на ВСС и държавното обвинение в лицето на прокурор Малина Ачкаканова пледират жалбата на наследниците да бъде отхвърлена.

Съдебният състав с председател Георги Чолаков (който след две седмици ще оглави ключовата съдебна инстанця), Светлана Йонкова (докладчик), Надежда Джелепова, Захаринка Тодорова и Илияна Дойчева приема, че действително според закона, когато "страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участие на правоприемник". В този казус обаче спорното право имало личен характер (следва ли Ситнилски да бъде дисциплинарно уволнен от ВСС), а при "това спорно материалноправно правоотношение не е допустимо приемство. На това основание не е допустимо и приемство в процеса".

Спорното в случая е, че наследниците на Ситнилски първо са били конституирани от съда като страни, а след това същият съд приема, че те нямат право да водят делото. "За какво тогава го играха целия този цирк — да ги издирват, призовават. Защо просто не прекратиха делото още когато той почина", коментира пред "Капитал" адвокат Любомир Цеков, който представлява Ситнилски и семейството му. Адвокатът определи решението като "срам и позор". Според него съдът е подходил по този начин, защото, ако е трябвало да го реши по същество, е нямало как да не отмени уволнението.

В противоречие с практиката

"Капитал" цитира две решения на ВАС, в които съдът приема, че "действително правото на обжалване на заповед за уволнение е лично и ненаследимо право", но "наследниците имат пряк и непосредствен интерес от оспорването на административния акт, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата".

Този интерес, приема съда, идва оттам, че при евентуална отмяна на уволнението като незаконосъобразно следва и право на обезщетение за имуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Първото решение е за уволнен и починал впоследствие митничар, а второто - за офицер от армията.

Докладчик по второто решение е именно съдия Илияна Дойчева, която влиза в петчленния състав по "Ситнилски". Тъй като делото е отпреди две години, но пък два дни преди делото "Ситнилски" да бъде обявено за решено, състав, председателстван от Дойчева, излиза с решение по друг казус, като приема, че наследниците на починал имат право да водят дело за законността на задържането му от полицията.

Предисторията

Преди да влезе в съдебния съвет, Ситнилски беше заместник-главен прокурор. той беше избран от прокурорската квота в кадровия орган, но през 2013 година срещу него започна безпрецедентна кампания, включваща протести пред ВСС и дори разлепяне на некролози. Тогава от анонимен мейл бяха разпратени до медиите сканирани разпечатки от записани със СРС разговори, датиращи от лятото на 2012 г. В тях Ситнилски и прокурорски шефове от провинцията коментират изборите за съвета и шансовете на самия Ситнилски.

Реакцията на ВСС не се забави - беше образувано дисциплинарно дело въз основа на СРС, прилагани по дела срещу други магистрати. Твърдението - той си е осигурявал подкрепа да бъде избран в съвета, използвайки влиянието си над прокурорите от долните нива.

Предложението на дисциплинарния състав, в който влизаше и Галя Георгиева (която беше сред предложителите срещу Ситнилски да започне дисциплинарно производство - практика, в която впоследствие ВАС забрани) беше Ситнилски да бъде уволнен. Мотивът нарушил е етичните правила, като е въздействал върху прокурори да гласуват за избора му за член на ВСС, докато в същото време е зам. главен прокурор, т.е. е техен началник. Нарушението беше доказано със свидетелски показания на прокурори, част от които впоследствие се издигнаха в кариерата си.

Ситнилски беше уволнен с 16 гласа "за", въпреки че за отстраняването на изборен член на съевта са необходими 17 гласа. Мнозинството от ВСС обаче тогава прие, че става въпрос за двуетапна процедура, в чийто първи етап са необходими само 13 гласа, т.е обикновено мнозинство.

Дневник