Депутатите от управляващата в Полша националистическа и евроскептична партия "Право и справедливост" дадоха късно в петък предварителното си одобрение за два закона за промяна на съдебната система и провеждането на избори, заради които Европейската комисия бе предупредила, че заплашват върховенството на закона и може да доведат до безпрецедентно замразяване гласа на страната в Европейския съвет.

След като бъдат окончателно одобрени през декември и подписани и от президента Анджей Дуда, те ще позволят на парламента с мнозинство от три пети да назначава новите членове на Висшия съдебен съвет (KRS), който ръководи кадровата политика в правораздаването. Подробностите за това как точно си представят управляващите да става това ще бъдат представени във вторник. "Право и справедливост" има мнозинство, но не и 60% от гласовете в парламента.

Текстовете вероятно ще засилят напрежението между Варшава и Брюсел и може да предизвикат ограничаване на евфорондовете за полската икономика. По-рано този месец Франс Тимерманс - зам.-председател на Европейската комисия, заяви в Европейския парламент, че целта на двата закона остава неприемлива за Брюксел.

Няколко хиляди поляци излязоха на протести в петъчната вечер, но демонстрациите в повече от 100 града в страната бяха далеч по-малобройни от тези през лятото. "Не очаквам нещо да се промени заради начина, по който действа властта, защото тя не слуша какво казват хората", коментира пред "Ройтерс" 29-годишният Якуб. "Но сме тук, за да покажем, че не приемаме абсолютно всичко и няма да се съгласим с тези закони, които ще ни докарат дотам, че ще напуснем Европейския съюз."

Първоначално управляващите искаха министърът на правосъдието да контролира KRS, но президентът Дуда наложи вето под силен натиск от чужбина и от многохилядни протести в страната. Сега депутатите одобриха ревизиран вариант с мотивите, че реформата се налага, тъй като съдът действа бавно, не е ефективен и е затънал в начин на мислене от времената на комунизма.

Критиците казват, че законите са част от план на "Право и справедливост" да засили властта си над правосъдната система и да тласка страната към авторитаризъм. "Ще ускори ли това работата по съдебните дела? Не", каза по време на дебатите депутатът Кшищоф Пашик от опозиционната социалистическа партия. Според него с текстовете се вкарва "патология" в съдебната система.

Повече от 20 правозащитни организации подписаха преди няколко дни петиция, в която се казва, че промяната ще сложи край на Полша като демократична страна, основана на върховенството на закона.

С другия закон, одобрен на първо четене в петък, парламентът променя избирателната система, с което според опозицията се застрашава честността на изборите в Полша.
С него се предвижда монтирането на камери в избирателните секции, които да предават на живо какво се случва в тях в изборния ден. Но също така се подменят и всички членове на Държавната избирателна комисия, която организира и наблюдава провеждането на избори, с което партиите получават възможност да назначат свои хора на овакантените постове.

Според "Право и справедливост" това щяло да направи изборите по-прозрачни. Според критиците целта на проектозакона е партията да увеличи шансовете си за победа на управляващите при следващи избори. "Това е кражба, това е мина, заложена под изборите в Полша", коментира опозиционният депутат Владислав Косиняк-Камиш.

Става дума за поправка в закона, заемаща 72 страници, която дори не бе подложена на обществено обсъждане. С нея се предвижда седем от деветимата членове на комисията да бъдат избирани от депутатите за 9-годишен мандат. Трима ще бъдат директно назначавани от управляващата партия, а останалите четирима - от другите партии. Последните двама ще бъдат съдии, избрани от председателите на Конституционния трибунал и на Върховния административен съд. Конституционният трибунал вече се оглавява от лоялен на "Право и справедливост" съдия след промени в законодателството, които опозицията определи като противоконституционни.

Несъгласие изрази и самата Държавна избирателна комисия. В началото на ноември тя заяви, че "предложените промени ще дестабилизират избирателната система и са сериозна заплаха да ефективното провеждане на местните избори през 2018г.". Председателят ѝ Войчех Хермелински каза в четвъртък, че освен това партийните номинации получават предимство пред тези на независимите кандидати.

Проектозаконът определя сформираната по този начин комисия да назначи в срок от 60 дни след влизането му в сила всичките почти 400 "комисари" по провеждането на избори. При това отпада изискването те да са независими от политическите партии.

През седмицата загриженост от промените в правораздаването изрази и френският президент Еманюел Макрон, който през август остро критикува Варшава по време на посещението си в България. Полският премиер Беата Шидло, която през лятото го нарече "арогантен и неопитен", се срещна с него в Париж и президентът използва малко по-сдържан тон, като добави, че между двете страни продължава да има различия, но броят им намалява.

Не съм нито участник, нито съдник на вътрешните полски реформи, но Франция ще следва заключенията на Европейската комисия за характера на правосъдните реформи в Полша, която трябва да уважава всички принципи, ценности и права на Европейския съюз, добави Макрон.

Dnevnik.bg