Европейската комисия ще обяви днес стратегията си за Западните Балкани, която има за цел да подсили европейската перспектива за Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Македония и Сърбия и да ускори евроитеграцията им.

Според чернова на стратегията, видяна от EUobserver, новата политика на Еврокомисията за Западните Балкани трябва се прилага за всички "шест балкански партньора" на ЕС. В нея се предлага на Сърбия и Черна гора перспективата за влизане в ЕС до 2025 г. Дотогава трябва да се реши въпросът за непризнаването на Косово от Сърбия, коментира източник от европейските институции,цитиран от изданието.

В документа, наред с други идеи за ускоряване на интеграцията, се споменава, че всички шест държави трябва да вземат участие в министерските срещи на ЕС и да присъстват на срещата на високо равнище за разширяването в България през месец май.

Елате при нас

Дузина държави членки на ЕС искат шестте страни от Западните Балкани да бъдат включени в политическите срещи на съюза още преди да са се присъединили към него, пише в чернова, видяна от "Ройтерс".

Според документа 12 държави (Австрия, Чехия, Естония, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Словения и Словакия) предлагат да има годишна среща на ЕС с лидерите на шестте страни от Западните Балкани. В предложение до Европейската комисия от края на януари, те също така са настоявали да се позволи на министрите от балканските правителства да участват в срещи на ЕС на високо ниво в области като околна среда, здравеопазване, транспорт и външна политика.

"Това са безплатни мерки, които биха имали огромно политическо влияние и биха били полезни за подобрението на имиджа на ЕС в региона", се казва в документа, който призовава европейските официални лица да посещават Балканите по-често. Премахването на таксите за роуминг за 18-милионното балканско население също трябва да се обмисли.

Шестте страни от дълго време са смятани за бъдещи еврочленки. Но на фона на опасенията на западните столици за цената на още една вълна разширяване на Изток и предвид бавния напредък в политическите, съдебни и икономически реформи в региона, много хора на Балканите се чудят дали изобщо някога ще се присъединят към ЕС, коментира "Ройтерс". Проучване от януари показа, че само едно крехко мнозинство сред сърбите би гласувало за еврочленството на референдум в сравнение със 73-те процента през 2009 г.

Защо сега

Сърбия и Черна гора са най-близо до присъединяване към ЕС, тъй като преговорите за членство са в разгара си, Македония и Албания все още чакат да започнат преговорите. Босна и Херцеговина и Косово са по-назад, но имат статут на потенциални страни кандидатки.

Еврокомисията иска да потвърди ангажимента си за сближаване с тези държави на фона на засилващото се присъствие на Русия, Турция и Китай в региона, пише EUobserver. Брюксел няма да посочва дати за евентуално еврочленство, но се очаква да даде "перспектива" за присъединяване към ЕС преди 2025 г.

Решението за приемане на нови членки зависи от държавите в ЕС, но Еврокомисията иска да потвърди, че стратегически регионът е важен и че тези страни рано или късно ще се присъединят към блока. Темата е и един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще ще посети за четири дни шестте държави, като обиколката започва на 26 февруари. Крайната точка на пътуването ще е София, тъй като България е ротационен председател на Съвета на ЕС.

Възражения

Очакваната нова стратегия вече предизвика недоволството на Испания заради позицията й за Косово. Всички шест държави от региона имат обещание някой ден да се присъединят към ЕС, но Косово не може да постигне напредък, защото Испания, Кипър, Гърция, Румъния и Словакия не го признават за суверенна държава.

Мадрид не иска Косово да присъства в плана на ЕС за ускоряване на разширяването с държавите от региона, което стана ясно и от изказване по време на една от срещите в програмата на българското европредседателство. Испанското вътрешно министерство настоява Еврокомисията да направи ясно разграничение между процеса на разширяване и по-широката стратегия на ЕС за региона.

Намесата на Мадрид идва на фона на каталунската криза в страната, където сепаратистите от испанската автономна област се опитаха да извлекат политически изгоди от подкрепата на ЕС за самоопределянето на Косово.

Дневник