Индексът за възприятие на корупцията на България през 2017 година е 43 пункта, като с това страната заема 71 място в световната класация. В рамките на класация сред държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на индекса за ЕС е 65), обяви международната организация "Трансперънси интернешънъл". (В индекса 1000 пункта е най-добрата, а 0 пункта е най-слабата оценка.)

С показател 43 пункта България остава трайно под критичния праг от 50 пункта, отвъд който са държавите със системно несправяне с корупцията. Промяната от две точки в резултата на Индекса не е статистически значима, тъй като подобни движения са наблюдавани и преди това, без да пречупват тенденцията на застой, казват авторите на доклада.

България все още не успява да навакса темпа на повишаване, който поддържат по-голяма част държавите в Централна и Източна Европа, като например Чехия, Естония, Латвия и Литва.

Преди година България заемаше най-ниското за ЕС 75-о място със същия показател на индекса като през 2015 г. Само че други страни се бяха представили по-добре и затова страната слезе от 69-о място в света с показател по-нисък дори от средния за Балканите (41.91 пункта).

Сега страната ни е съизмерима със средната стойност на индексите на останалите държави от Балканите (42.27), което поставя България сред Вануату, Буркина Фасо и доста преди Албания, съответно.

ИНДЕКС ЗА ВЪЗПРИЯТИЕ НА КОРУПЦИЯТА – 2017

В доклада от миналата година, анализиращ състоянието през 2016 г., стойността на индекса на България показа не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период, но и тенденция на драстично изоставане на фона на другите държави членки на ЕС, посочи организацията.

През 2018 г. България е включена за 20-и път в индекса, като анализът на досегашните резултати показа, че фактически борбата с корупцията е в застой и няма никакъв напредък от 5 години насам. Преди година "Трансперънси интернешънъл" говореше за остра необходимост от промяна на политиката за противодействие на корупцията и ангажимент за дълбоки реформи в институциите, призвани да водят тази борба.

Сега тази препоръка се повтаря с конкретни примери. "Дали подобрението от 2 пункта ще се превърне в устойчив тренд ще зависи от резултатите в две основни направления в краткосрочен план: ефективността на реализация на електронното управление в процеса на взаимодействие "администрация-граждани-бизнес"; ефективността на работа на новия антикорупционен орган в страната."

Но за да бъде необратим процесът, в дългосрочен план трябва да бъде категорично преодолян проблемът с политическата корупция, допълва организацията.

Трайната тенденция България да не наваксва е особено видима на фона на позитивния тренд при държави от централна и Източна Европа, с които тя се съизмерва от началото на демократичните промени:

- Естония (от 64 т. през 2012 г. до 71 т. през 2017 г.)

- Латвия (от 49 т. през 2012 г. до 58 т. през 2017 г.)

- Чехия (от 49 т. през 2012 г. до 57 т. през 2017 т.)

- Литва (от 54 т. през 2012 г. до 59 т. през 2017 г.)

- Румъния (от 44 т. през 2012 г. до 48 т. през 2017 г.).

Дори южноевропейските държави, като Италия и Гърция например, преодоляват през последните 6 години кризата във функционирането на институциите си и повишават своя индекс. Така например Гърция повишава индекса си от 36 т. до 48 т., Италия – от 42 т. до 50 т.

България не успява да навакса изоставането в борбата с корупцията, обяви "Трансперънси интернешънъл"


Водещи позиции в класацията за 2017 г. заемат Нова Зеландия (89 т.) и Дания (88 т.), Финландия, Норвегия и Швейцария (85 т.).

В дъното на класацията са Сирия (14 т.), Южен Судан (12 т.) и Сомалия ( 9 т.).

Средната стойност на индекса в световен мащаб за 2017 г. е 43 т. В сравнителен план на регионално ниво най-висок резултат получават държавите от Европейския съюз и Западна Европа (средна стойност от 66 т.), най-слабо представяне бележат държавите от Суб-сахарска Африка (средна стойност от 33 т.) и Източна Европа и Централна Азия (средна стойност от 34 т.).

Анализът на данните от глобалното изследване за 2017 година извежда на преден план връзката между високото ниво на корупция и репресиите над гражданския сектор и медиите в редица държави. Показателен пример за негативните последици от натиска върху гражданското общество е Унгария, чийто индекс бележи спад от 10 пункта през последните шест години.

България не успява да навакса изоставането в борбата с корупцията, обяви "Трансперънси интернешънъл"


Изследвания, формиращи индекса на България

При съставянето на корупционния индекс са използвани резултатите от изследвания, доклади и аналитични оценки, публикувани от авторитетни международни изследователски и финансови институции. В индекса за 2017 г. са включени данни от 10 изследвания, от които 5 представят оценката на експерти от финансови и икономически институции и 5 интегрират оценката на изследователски организации в сферата на демократичното управление и политиката.

Кръгът от използвани източници включва Световната банка, Световния икономически форум, Икономист интелиджънс юнит, Фрийдъм хаус, Световния проект за правосъдие, Фондация "Бертелсман", Университета в Гьотеборг и други.

ПРИЗИВЪТ НА TRANSPARENCY INTERNATIONAL

Във връзка с резултатите от Индекса за възприятие на корупцията - 2017 изпълнителният директор на Transparency International Патрисия Морейра заявява:

"Нито един активист или репортер не трябва да се страхува за живота си, когато говори за корупция. Заради натиска върху гражданското общество и медиите, който виждаме по целия свят, трябва да се борим повече за защитата на тези, които се осмеляват да говорят

Манипулативни кампании, заплахи, тормоз, съдебно преследване, бюрократични спънки – това са инструменти, които някои правителства използват, за да запушат устите на борещите се с корупцията. Призоваваме всички правителства, които се крият зад рестриктивни закони, незабавно да ги променят и да осигурят условия за широко гражданско участие."

Дневнии