Магистралите, санирането, строителството се оказват "тесни" за третия кабинет на Бойко Борисов. В първата година от мандата, която се навършва днес, старите управляващи демонстрират и нови приоритети - електронно управление, което е на ниво отпадане на хартиените документи и въвеждане на електронен обмен на данни между ведомствата; по-качествено образование, което на този етап ще се постига основно със скоростно увеличение на учителските заплати; външната политика, в която има опити за по-значими успехи.

Европредседателството с основен приоритет присъединяването на Западните Балкани към Европейския съюз (ЕС) се оказа пръв ангажимент на премиера Бойко Борисов дори още преди започването му. До 1 февруари т.г. държавата е похарчила над 156 млн. лв. за подготовката и провеждането му.

Сред активностите на Борисов са посещения в балканските държави, където участва в различни събития и промотира усилия за инфраструктурна и дигитална свързаност на региона. Без да се броят пътуванията му до Брюксел, за една година българският министър-председател е бил на около 20 посещения в чужбина, сред които и във Великобритания, Франция, Германия, Турция и Саудитска Арабия. В България е посрещнал лидерите на европейските институции, президента на Франция Еманюел Макрон, канцлера на Германия Ангела Меркел и др. Последната заръча на Борисов да се говори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган по всички въпроси и той влезе в ролята на домакин, за да се осъществи разговорът - макар и да не стигнаха до други решения освен до споразумение за бежанците на среща през март във Варна европейските лидери и турският президент си стиснаха ръцете в знак на диалог.

Международната дейност на Борисов обаче е следвана от скандали в страната и чужди оценки за корупция, бедност и "тежка ситуация" със свободата на словото у нас. В края на март според проучване на "Алфа рисърч" нарастват одобрението за министър-председателя, но и делът на критиците към кабинета.

Лидер в парламента

И в този мандат Бойко Борисов не идва в парламента, в т.ч. при обсъждане и гласуване на вот на недоверие към правителството, смяна на министри и приемане на държавния бюджет. За една година е участвал в парламентарен контрол с отговори на три питания. Това заедно с отхвърлени искания за изслушване на министър-председателя по злободневни теми в Народното събрание често е повод за критики от страна на опозицията от БСП.

Заплаха от Корнелия Нинова да разруши парламентарното единство за договора за добросъседство с Македония накара Борисов да дойде да представи позицията на страната по въпроса пред депутатите. Лидерът на ГЕРБ се появи изненадващо в Народното събрание преди гласуването на исканата от БСП оставка на председателя му Димитър Главчев, което създаде впечатление, че е повлиял на решението на "първия човек в държавата" да се оттегли сам от този пост. На първата година от мандата си президентът Румен Радев се разтревожи, че парламентарната република е атрофирала.

Битката с президента

Очаквано основен опонент на третия кабинет на Бойко Борисов се оказа БСП, която критикува управляващите по всевъзможни теми, сред които корупция, бедност, лошо здравеопазване, роднински назначения. В отговор социалистите най-често получават обвинения, че искат да отклонят страната от евроатлантическия й път и да я доближат до Русия. Макар и постоянно да критикува ГЕРБ за "нехомогенната коалиция" с националистическа формация "Обединени патриоти", ДПС подкрепя управляващите при важни гласувания в парламента, сред които приемане на антикорупционен закон, отхвърляне на президентско вето и др. ГЕРБ пък прие закона за Делян Пеевски срещу т.нар. вторично разграбване на КТБ. При избора на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) остана впечатлението, че и БСП, и ДПС са имали предварителна договорка с управляващите.

В първата година от мандата на кабинета "Борисов" 3 се отвори нов фронт на конфронтация, от двете страни на който са ГЕРБ и президентът Румен Радев. Темите на "престрелките" - купуването на изтребители, парламентарна държава, евроатлантизмът и др. Основен говорител на ГЕРБ при нападките с държавния глава бе заместникът на Борисов в партията - Цветан Цветанов, докато самият министър-председател твърдеше, че не иска да става част от този диалог и дори посъветва президента да не слуша политиците, които се "дракат в парламента".

Борисов реагира веднага, когато Румен Радев го попита дали той има общи бизнес интереси с депутата от ДПС Делян Пеевски. Отговорът на премиера - държавният глава да сезира прокуратурата, ако има данни за такива връзки. Нищо не последва.

Скандал след скандал

Спешна оставка на председателя на парламента Димитър Главчев за запазване на европейската репутация, "Суджукгейт", "Кумгейт", сделката за ЧЕЗ и други скандали белязаха първата година от мандата на правителството. За първи път се видя, че правилото, че Бойко Борисов е готов да се раздели с всеки, за да запази имидж и власт, има изключения - след акция "Всички обичат Делян Добрев" депутатът запази постовете си въпреки скандала с роднински назначения в община Хасково; а с мотива "всеки познава някого" не стана факт заявената оставка на енергийния министър Теменужка Петкова заради познанство с евентуалния купувач на българските активи на ЧЕЗ Гинка Върбакова. Засега скандалът около сделката е най-значимото изпитание за управляващите.

За първи път се видя, че Борисов е готов на съществени отстъпки пред коалиционния партньор. Най-големият раздор между ГЕРБ и "Обединените патриоти" бе заради ратификацията на Истанбулската конвенция, от която ГЕРБ се отказа, за да не носи сама пасива. В партията на Борисов не виждат проблем и в посещението на коалиционния партньор Волен Сидеров в Крим и одобрението му за незаконното анексиране на полуострова от Русия.

Въпреки политическото гадаене за предсрочни парламентарни избори след европредседателството засега по нищо не личи, че ще има такива. Заради новата си цел - влизане на България в чакалнята на еврозоната, Борисов направи заявка за стабилност на управлението в предстоящата година.

Здравка Андонова/Dnevnik.bg