След катастрофата на военния Ми-17 край Пловдив в България в момента няма на разположение нито един изправен хеликоптер, който да служи за гасене на пожари. Това потвърди министърът на отбраната Красимир Каракачанов.

Говорителят на пожарната Валентин Кръстев заяви за "Дневник", че страната е част от общ европейски механизъм за гражданска защита, към който се отправя искане при нужда от гасене на пожари с летателна техника и се получава такава от държавата, която има възможност да помогне ако бюджетът на българската пожарна може да си го позволи.

От думите на Каракачанов се разбра, че България разполага и с "Кугър"-и. Водата, която те обаче могат да носят е много по-малко - до един тон.

За сравнение Ми-17 носи 3 тона, обясни Каракачанов. По думите му при пожар държавата може да се обърне към някои български частни фирми, които имат подобни хеликоптери. Освен това може да поиска помощ от "наши съседи партньори. Ние сме гасили пожари в Гърция миналата година, в Македония и Черна гора", коментира още министърът.

Помощ от съседите

"Така че ако се наложи ще се обръщаме към съседите", направи накрая извода Каракачанов, според когото "Кугер"-ите не са рационално решение за гасене на пожари. Той обясни, че до ситуацията с неизправните Ми-17 се е стигнало, защото за година властта отделя пари за ремонт само на един хеликоптер, а и никой не очаквал катастрофа като тази в Пловдив. По думите му един Ми-17 е готов за ремонт от януари, но от бюрократични спънки по обществена поръчка не може да се стигне до поправката му, която струва около 5 млн. лв.

Говорителят на пожарната обясни, че в механизма за гражданска защита са включени всички страни, членки на Европейския съюз. Всяка държава от общността поддържа някаква готовност, тя се е специализирала в някаква област. "Нормално е по-богатите общества да са по-добре оборудвани, с повече модули. Докато по-малките държави като нашата, разполагаме с по-ограничени възможности, но участваме солидарно в тези механизми".

България участва с три наземни модула - един за горски пожари и два за наводнения. При нужда от летателна техника, тя отправя искане с приоритет към европейските държави. Ако обаче има друга страна, извън общността, която може да се отзове на искането и бюджетът на пожарната може да си го позволи, то хеликоптери могат да дойдат и от Израел, Русия и Турция.

Механизмът с много точно и ясно разписани правила - кога една държава се нуждае от летателна техника, какви са условията да поиска помощ от друга държава, как тази държава ѝ предоставя тази помощ, какви са задълженията на двете държави. "Въпросът не е само да дойде един хеликоптер- трябва да се осигури наземен екип, да се осигури екипът, който е във въздуха. Тези хора имат нужда от почивка, логистична подкрепа, езиков превод", обясни Кръстев.

По думите му времето за реакция зависи изцяло от случая. Както и цената на помощта.

Срокът за пристигане на чуждите хеликоптери зависи от оперативни процедури, тъй като. за да дойде някакъв тип техника, която да навлезе в българското въздушно пространство, трябва правителствено разрешение. "Има разписание за какво време един екип може да дойде. Не може да говорим за мигновена реакция - примерно за един час". Говорителят на пожарната не можа да отговори на въпроса дали помощта идва поне в рамките на деня, в който е отправено искането. "Най-малкото летателна техника трябва да бъде подготвена за излитане и оборудвана за гасене", обясни още той.

Заплащането също зависи от конкретния случая. "Има няколко важни компонента - пътни разходи, разходи по издаване на документация, разходи свързани с обслужването на техниката, разходи за придвижването на техниката, разходи за придвижване на оборудване - ако е нужно такова", допълни Кръстев. Разходите се поемат от бюджета на МВР.

dnevnik.bg