На "минисреща" за миграцията днес в Брюксел няколко лидери на страни от ЕС ще се опитат да постигнат компромисни позиции по горещия и особено оспорван въпрос за миграцията дни преди Европейския съвет.

Срещата бе свикана по молба на германския канцлер Ангела Меркел и организирана от Европейската комисия. Дни преди необичайния форум все още нямаше яснота кой ще участва в него. В петък говорител на Еврокомисията заяви, че досега 16 държави от ЕС са потвърдили участието си. Той отбеляза, че първоначално поканените са били осем държави. Белгия, Холандия, Хърватия, Словения, Дания, Финландия, Швеция, Люксембург, България, Австрия, Германия, Малта, Италия, Испания, Гърция и Франция са потвърдили участието си. Вратите остават отворени за участието на всяка страна, която пожелае, заяви говорителят, като уточни, че на срещата няма да бъдат одобрявани писмено решения

В края на седмицата премиерът Бойко Борисов каза, че ще поиска на извънредната среща затваряне на външните граници на ЕС, създаване на обща гранична полиция, връщане на икономическите мигранти в страните на произход и построяване на бежански центрове извън територията на ЕС.

Вчера френският президент Еманюел Макрон настоя за финансови санкции срещу държавите от ЕС, които отказват да приемат бежанци и заедно с испанския премиер Педро Санчес се обявиха са за създаването на центрове за настаняване от затворен тип в европейските страни, в които пристигат мигрантите. В тези центрове мигрантите ще бъдат проверявани и ще се предоставя убежище на онези, които имат право да претендират за такова, а останалите ще бъдат връщани в родните им страни. В момента не съществуват такива центрове в Европа, като изключим няколко в Гърция и Италия, които са под ръководството на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Темата за миграцията стана особено актуална с наближаването на Европейския съвет на 28 и 29 юни и на фона на задълбочаващите се различния в позициите на държавите членки.

Кой, какво, защо

Германският канцлер е с разклатени позиции заради вътрешен спор с коалиционните й партньори от Християнсоциалния съюз, които настояват за твърди мерки срещу имиграцията. Те дадоха на Меркел две седмици да постигне общоевропейско решение на проблема. Вътрешният министър Хорст Зеехофер, който е лидер на Християнсоциалния съюз и на когото предстоят важни регионални избори в Бавария през октомври, е изготвил план Германия да връща от границата мигранти, които вече са се регистрирали в други страни от ЕС. Меркел обаче е против едностранни ходове за промяна на политиката й на отворени врати от 2015 г.

В знак на задълбочаващия се разрив между Рим и Берлин вътрешният министър Матео Салвини се закани, че няма да приема кандидати за убежище, върнати от Германия. По-рано тази седмица чешкият премиер Андрей Бабиш също каза, че искането на консервативните баварски съюзници на германския канцлер за гранични проверки в рамките на ЕС с цел спиране на пристигането на мигранти в Германия е неприемливо за съседна Чехия и изрази готовност страната да затвори границите си за мигранти, ако Германия и Австрия сторят същото.

В четвъртък италианското правителство, което си навлече критики за отказа си да приема хуманитарни кораби, натоварени с мигранти, реагира гневно на чернова на документ, подготвен от Европейската комисия преди "минисрещата", а премиерът Джузепе Конте дори заплаши да я бойкотира. След това обаче Конте написа във "Фейсбук", че е получил обаждане от Меркел, която е била обезпокоена от възможността той да не отиде на срещата преди Европейския съвет в Брюксел за имиграцията. В крайна сметка черновата беше оттеглена.

Страните от Вишеградската група (включваща Унгария, Полша, Чехия и Словакия) заеха твърда позиция, като заявиха, че са против т.нар. минисреща за миграцията. По думите на унгарския премиер подобни срещи на държавните лидери се организират от Европейския съвет, а не от Европейската комисия. "Разбираме, че има вътрешни политически трудности в някои страни, но това не може да води до общоевропейска прибързаност", подчерта Орбан, който е яроестен противник на мигрантите.

Той каза още, че Вишеградската четворка и Австрия са се договорили да подсилят защитата на външните граници на ЕС и да обработват документите на мигрантите извън съюза.

Тази идея се появи и в изявление на еврокомисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос, който посочи, че ЕС води преговори с държавите от Северна Африка да приемат обратно мигрантите, докато молбите им за убежище в ЕС бъдат оценени. Той уточни, че ЕС иска да "засили сътрудничеството" с Алжир, Египет, Либия, Тунис, Нигер и Мароко, но досега нито една африканска държава не се е съгласила да приеме въпросните центрове. "Това трябва да се обсъди с тези държави. Все още няма официално предложение на масата", допълни еврокомисарят.

Малък шанс за успех

Макар че Полша, Унгария и Чехия няма да присъстват, отказът им да приемат каквито и да било задължителни квоти или ангажименти за преразпределение на мигранти със сигурност ще окаже влияние върху евентуалните заключения, коментира "Гардиън".

Еврокомисията, Меркел, френският президент Еманюел Макрон и новият испански премиер Педро Санчес продължават да настояват за общоевропейско решение и координирани действия.

Някои десни политици, като Зеехофер и австрийският канцлер Себастиан Курц настояват за дву или тристранен подход.

А крайнодесни националисти, като австрийският вуцеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе, италианският вътрешен министър Матео Салвини, и Виктор Орбан са готови да действат сами.

На фона на толкова дълбоките различия трудно може да се очаква значителен напредък след днешната среща, която има за цел да подготви по-широкия дебат за миграцията между всички лидери на ЕС на 28 и 29 юни, пише "Гардиън".

А в петък Меркел подчерта, че срещата "е консултация и работна среща, на която няма да има заключително изявление".

dnevnik.bg