Без голям пробив и с договорка за затягане на контрола по външните граници на ЕС. Така по всяка вероятност ще изглежда резултатът от започващия днес Европейски съвет, който ще събере всички лидери на ЕС и ще бъде насочен основно към търсене на компромис по наболелия проблем за миграцията.

Според "Ройтерс" проектът за заключителна декларация показва липса на съгласие за разпределяне на кандидатите за убежище из страните от ЕС - мярка, на която силно се противопоставят държави от Централна Европа.

Какво се очаква

Според последния вариант на проекта за обща декларация лидерите на ЕС ще се съгласят, че "предварително условие за функционираща миграционна политика на ЕС е ефективен контрол по външните граници". За тази цел те имат намерение да подсилят европейската гранична служба ("Фронтекс") с повече ресурси и с по-силен мандат. Те също така ще заделят повече финансови средства за Либия, включително и за обучение на нейните сили за брегова охрана, и за други страни в Северна Африка. Страните - членки на ЕС, Италия, Гърция и Испания, където пристигат повечето мигранти, също ще получат повече подкрепа, се казва в документа, който е бил видян от "Ройтерс".

Съюзът ще положи усилия също така за повече депортации на мигранти с отхвърлени молби за убежище. Лидерите ще настояват също така за миграционно споразумение с Мароко и ще разгледат перспективите за създаване на "регионални платформи за настаняване" извън ЕС, в които съюзът ще обработва молбите за убежище и ще задържа онези, чиито молби са отхвърлени, до връщането им в родните им страни.

ЕС ще се съгласи да се похарчат още 3 млрд. евро за сирийските бежанци в Турция, като една трета от тази сума ще дойде пряко от страните членки, а остатъкът - от общите фондове на съюза.

В опит да се помогне за решаване на въпроса с ултиматума, който по-малкият коалиционен партньор даде на германския канцлер Ангела Меркел, срещата на върха на ЕС ще обсъди и т.нар. вторични придвижвания на кандидати за убежище между страните от съюза. Правилата на ЕС изискват кандидатите за убежище да стоят в страната, в която първо подават молба, но това на практика се оказва неизпълнимо в Шенгенската зона, в която проверките по границите са премахнати.

"Страните членки трябва да вземат всички необходими вътрешни законодателни и административни мерки да препятстват такива придвижвания и тясно да сътрудничат помежду си за тази цел", ще посочат 28-те лидери. Но тъй като те не успяха да се договорят да работят заедно за ограничаване на такива придвижвания, след неделната извънредна среща на 16 лидери от ЕС за миграцията Меркел каза, че Берлин ще потърси двустранни споразумения за тази цел.

Как се стигна дотук

Европейският съвет бе предшестван от извънредна среща в неделя на 16 лидери от ЕС, сред които и премиерът Бойко Борисов, отново посветена на темата за мигрантите. След нея Меркел каза, че "където е възможно, искаме европейски решения. Но където е невъзможно, искаме да съберем желаещите и да изработим съвместна рамка за действия". Българският премиер зае позицията, че категорично България няма да приеме обратно мигрантите, преминали през страната досега, за да стигнат до Западна Европа.

Т.нар. минисреща бе свикана по молба на германския канцлер Ангела Меркел и организирана от Европейската комисия. Германският канцлер е с разклатени позиции заради вътрешен спор с коалиционните й партньори от Християнсоциалния съюз, които настояват за твърди мерки срещу имиграцията. Те дадоха на Меркел две седмици да постигне общоевропейско решение на проблема. Вътрешният министър Хорст Зеехофер, който е лидер на Християнсоциалния съюз и на когото предстоят важни регионални избори в Бавария през октомври, е изготвил план Германия да връща от границата мигранти, които вече са се регистрирали в други страни от ЕС. Меркел обаче е против едностранни ходове за промяна на политиката й на отворени врати от 2015 г.

В знак на задълбочаващия се разрив между Рим и Берлин вътрешният министър Матео Салвини се закани, че няма да приема кандидати за убежище, върнати от Германия. През последните седмици италианското правителство е обект на критики заради отказа си да приема кораби на хуманитарни организации, натоварени с мигранти.

По време на срещата новото италианско популистко правителство поиска от ЕС на практика да унищожи напълно системата си за прием на мигранти и поиска вместо това "радикална промяна" в правилата от Дъблин, според които страните на първа линия като Италия носят отговорност за обработването на молбите за убежище и търсещите убежище, които се преместят в друга държава, могат да бъдат върнати обратно в страната, през която са влезли. В план от няколко точки, представен на лидерите в неделя, Конте настоява за "разделяне" на връзката между "безопасното пристанище на дебаркиране" и "компетентността за разглеждане на правата за убежище". В момента, когато мигрантите пристигнат на италианска земя, единствено италианските власти могат да обработват молбите им за убежище. Рим иска тази възможност да бъде разширена и към други страни от ЕС.

Другите теми

В програмата на европейските лидери са включени още няколко теми: бъдещата работа по многогодишната финансова рамка на съюза, сътрудничеството между ЕС и НАТО преди срещата на върха на НАТО през юли, състоянието на преговорите по излизането на Обединеното кралство от ЕС. Накрая на срещата на високо равнище в приобщаващ формат (ЕС-27) ще се обсъди реформата на еврозоната.

След като министри на държавите членки през седмицата заявиха, че страните от ЕС се приближават към отварянето на преговорите с Македония и Албания през юни 2019 г., въпросът може да бъде обсъден и от лидерите днес и утре.

Очаква се европейските лидери да удължат до края на януари санкциите, наложени на Русия заради намесата й в Крим, заявиха дипломати и официални лица, цитирани от "Ройтерс". Вчера италианският премиер Джузепе Конте заяви, че подновяването на европейските икономически санкции срещу Русия не трябва да бъде автоматично.

dnevnik.bg