Макар да има поне една година до сформирането на новата Европейска комисия и съставът ѝ да зависи от резултатите от изборите за Европейски парламент в края на май 2019 г. канцлерът Ангела Меркел има нов приоритет - германец да наследи Жан-Клод Юнкер. Ако се случи, това не само ще означава, че Берлин е склонен да се откаже от битката за поста на управител на Европейската централна банка, но и че за пръв път от 1967 г. насам представител на Германия ще оглави Европейската комисия.

Това твърди авторитетното и влиятелно германско издание "Ханделсблат", позоваващо се на свои източници от Берлин и Брюксел.

Продължаването в централата на ЕЦБ във Франкфурт на кариерата на Йенс Вайдман, управителят на германската централна банка, изглежда вече не е водещият приоритет, допълва всекидневникът. Финансовият "ястреб" от "Бундесбанк" е непопулярен в Южна Европа и изглежда няма да е подходящ за фазата на промяна на политиката на ЕЦБ, който предстои.

За сметка на това Меркел може да се фокусира върху кампания да осигури най-високото място в Европейската комисия за свой сънародник, какъвто на този пост не е имало от Валтер Халщайн, който бе председател на Комисията на Европейската икономическа общност (ЕИО) в периода 1958-1967 г.

След евроизборите от 25-26 май 2019 г., на които се очаква силно представяне на евроскептични и популистки партии, може да се окаже недостатъчно двете най-големи политически групи в Европейския парламент да решат кой ще новият председател на Еврокомисията. Тази традиция може да бъде нарушена и да се наложи привличането на трета парламентарна група.


Въпреки толкова много неизвестни "Ханделсблат" посочва потенциалните германски кандидати. Това са министърът на икономиката Петер Алтмайер, лидерът на групата на Европейската народна партия в Европарламента Манфред Вебер и министърът на отбраната Урсула фон дер Лейен.

Амбициите на Вебер в тази посока не са тайна, а други по-често спрягани в Брюксел имена са Мишел Барние (водещият преговорите за Брекзит) и бившите премиери на Ирландия и Финландия - Енда Кени и Александър Стуб, но на последните двама не се гледа като на претенденти със сериозни шансове.

За сметка на това Алтмайер е не само близък на Меркел, но и говори няколко езика( започва изказвания на немски, продължава на холандски и приключва на английски) и от няколко месеца обиколките му из Европа не изглеждат свързани само с работата му като на министър, но и като сондажи за преместването му в Брюксел.

Не бива да се забравя също, че на влиятелния пост генерален секретар на Европейската комисия неотдавна бе назначен германецът Мартин Зелмайер, който може да се окаже незаменим за Меркел в подходящото време. Френският президент Еманюел Макрон иска страната му да има по-солидно присъствие в ръководството на ЕС, но партията му е толкова нова, че още няма представителство в Европарламента и той изобщо няма лостовете за вътрешно вляние, с които разполага Берлин.

Вайдман, който е чест гост в канцлерството, неотдавна е заявил пред Меркел, че е готов да бъде германският кандидат за наследник на Марио Драги през октомври 2019 г., допълва изданието. Миналия месец 50-годишният централен банкер каза в радио интервю, че следващият ръководител на ЕЦБ трябва да затегне паричната политика след години на отпускане на стимули и борба с кризата. Подобна позиция дразни особено много новото италианско правителство, от което дори казват, че така може да се стигне до дезинтеграция на Европейския съюз.

Макар да е базирана във Франкфурт, от основаването си през 1998 г. досега, ЕЦБ е била оглавявана от холандец, французин и италианец. Появата на германец в този списък би било сериозно постижение за Меркел, но и би "помирило" банката на еврозоната с германските финансови и политически среди, в които традиционно гледат с известно подозрение на тази институция, коментира "Ханделсблат". Освен това канцлерът е казвала, че би искала на бъдещето на Европа по-малко да се гледа през призмата на финансовата политика.

Изданието казва още, че в партийните среди в Германия се питат какво би получила - освен престиж - страната от избирането на Вайдман за нов управител на ЕЦБ. Това е независима институция и политиците не могат да сключват с нея никакви "сделки", изгодни за плановете им, докато чрез председателя на Еврокомисията може да се правят съществени реформи и бързи политически ходове. Неотдавнашната среща Юнкер-Тръмп във Вашингтон добре илюстрира това, смятат в изданието.

Dnevnik.bg