Турция очаква ръст от едва 2.8% на брутния си вътрешен продукт за тази година и 2.3 на сто за следващата и е готова да съкрати разходи в размер на 10 млрд. долара.

Това съобщи финансовият министър Берат Албайрак, докато представяше средносрочната икономическа програма на страната, цитиран от "Хюриет дейли нюз" и "Файненшъл таймс".

Албайрак каза, че мярката е сред възможните решения, с които Турция да излезе от кризата, в която попадна, след като рязкото обезценяване на лирата от началото на годината достигна пик през август.

Нов рекорд

Националната валута за кратко падна до стойност над 7.1 за долар, но после възвърна част от стойността си. Преди обявяването на програмата тази сутрин тя се търгуваше за 6.2 за долар в Истанбул, а инфлацията достигна рекордни равнища.

Миналата седмица централната банка взе друго ключово решение за овладяване на курса, след като въпреки съпротивата на президента Реджеп Тайип Ердоган вдигна основния лихвен процент. Той дълго време даваше на турската икономика възможност за експанзия чрез достъп до евтини кредити.

Албайрак, който е зет на Ердоган, каза пред журналисти, че очаква инфлация от 20.8% на годишна база през 2018 г., 15.9 на сто за 2019 г., 9.8% за 2020 г. и 6% за 2021. Само преди месец близо 18% инфлация беше рекорд за близо 15 години.

Трите стълба

Прогнозата за ръста тази година бе 5.5% (а в началото на лятото бе и по-висока), същият ръст се очакваше и през 2019 г. За да бъде постигната, ще се работи за намаляване на бюджетния дефицит (прогнозата е 1.9% тази година и 1.9% догодина).

Решенията, по думите на Албайрак, са подредени в "три стълба - баланс, дисциплина и промяна".

Отвъд балансирането на икономиката (по-умерената прогноза за ръст, която е първият стълб), вторият включва мерки за икономии. Албайрак обеща, че ще бъдат свити публични разходи именно при ключови инфластруктурни проекти, които Турция бе обещала. "Някои от проектите, които още не са на търг, ще бъдат прекратени. Мегаинфраструктурни проекти ще бъдат осъществени с международно финансиране," каза министърът в Истанбул. Вместо тях ще се инвестира повече в сектори като енергетиката и фармацевтичната индустрия.

За изпълнение на третия стълб, "промяната", е създадена специална агенция - Бюро за трансформация на публичните финанси и промяна - в която да има представители на няколко министерства и "не само да се изпълняват мерки за икономии, а да се търсят нови мерки за увеличаване на приходите". Ще се работи и за създаване на 2 млн. нови работни места до 2021 г.

Въпросителни

Източници на "Ройтерс" същевременно обясняват, че сред управляващите има дебат за това докъде трябва да стигнат реформите. Това показва колко е деликатен балансът между настояването на Ердоган за икономическа експанзия на базата на кредити и очакванията на инвеститорите за по-голяма фискална дисциплина.

И за агенцията, и за "Файненшъл таймс" финансови консултанти и анализатори обясняват, че за мнозина програмата на Албайрак вероятно е разочарование. Например тя не включва очакваната идея за "лоша банка", която да поеме част от просрочените заеми (а такива се очакват в следващите 12 месеца).

Освен това Албайрак, според когото т. нар. "Нова икономическа програма" трябва да доведе до "нова история за успеха" на Турция, намекна, че проблемите пред турската икономика са свързани с редица събития от последните 5 г., "предизвикали" страната. "През май 2013 г. Турция беше в най-силната си икономическа позиция по всички индикатори. Тогава се изправихме пред вътрешни и външни предизвикателства, от протестите в парка "Гези" до опита за преврат през 2016 г."

Дневник