Само 6 на сто от хората са съгласни лично да внасят повече от настоящата си здравна осигуровка. Съществува огромно недоверие, че вдигането на осигуровката ще реши въпроса с доплащането. Българинът предпочита да има средства и да доплаща, вместо да дава допълнително за осигуровка.

Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено по поръчка на Министерството на здравеопазването и представено днес на конференция, на която ведомството обявява идеите си за реформи в здравния сектор.

81% от хората искат повече контрол в изразходване на средствата и повишаване качеството на лечението. Желанията са допълнителни фондове да се конкурират помежду си, да има лични електронни карти, участие на пациентите при плащането на дейностите от Здравната каса и др.

Хората са склонни да приемат здравна застраховка (изследването не отчита задължителна или доброволна застраховка), но при гарантирано премахване на доплащането, сочат данните. Няма склонност да има нова застраховка, ако не се премахне доплащането.

Тези, които най-малко вярват в системата и не мислят, че властите са способни да премахнат нерегламентираните плащания - около 18 на сто, искат легализиране на доплащането.

Обществото е на ръба на крехкия оптимизъм – 51% още вярват, че може да има нов модел, който да е от полза за общество и съсловие, отбеляза директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова. И призова да бъде използван този крехък оптимизъм, който лесно може да се разпилее.

Хората очакват обвързване на личните вноски с обема здравни услуги, които ползват. Ако не се постигне такова обвързване, отсега може да предвидим, че и един друг здравен модел би довел до подобни неособено добри показатели, които имаме, коментира Димитрова.

Какво искат пациентите

Нова тенденция, която отбелязват социолозите, е желанието за по-съвременно, високо специализирано лечение, с модерна апаратура и добре обучени качествени специалисти. Ако допреди години акцентът беше в искания за повече болници и пряк достъп, в момента желанието е за иновативна, високо специализирана помощ, отбеляза Боряна Димитрова.

Второто настояване на хората е да имат възможността да използват съвременни лекарства, като самите те настояват да се проследява ефектът върху лечението.

Социолозите събират и анализират данните както от свои проучвания, така и на Евростат. И отбелязват, че България е с един от най-високите дялове на доплащане – смята се, че е около 47 на сто, за разлика от средното за ЕС от 15 на сто. Годишно българите дофинансират системата с около 2 милиарда лева при 4.7 млрд. лв. публични разходи от бюджета. Това прави около 30 на сто пряко финансиране, отбеляза Боряна Димитрова.

Според цифрите България е на първо място с най-висок брой хоспитализации за ЕС, значително над средното. Причините за смъртност са същите като в ЕС, но е много по-висок дялът на сърдечно-съдовите заболявания, следвани от онкологичните. Така че високият процент на хоспитализации не се отразява на степента на смъртност.

Българите са най-критични по темата за равен достъп до качествено здравеопазване, осигуряване на добро качество на лечението, стимулиране на хората да се осигуряват върху реалните си доходи. Солидарното осигуряване и осигуряване на достойни доходи за медицинските специалисти също са сред темите, по които има силно негативни становища.

"Проучването и много изследвания и публикации преди него показват едни и същи проблеми, разнобоят е в предлаганите решения. Решенията рядко са сходни, има огромна палитра от противоречиви идеи. Така че от полза за всички би било да се формулират и да се търси обединение около сходни решения", отбеляза Боряна Димитрова.

Дневник