Разочарованието от политическия елит бележи днешния ден в Босна и Херцеговина. Една от най-бедните страни в Европа, отново започва сложни избори без аналог в Европа, които обаче кървавият конфликт от 90-те г. е оставил като гаранция, че гражданите ѝ ще могат да живеят заедно. Освен това всички големи партии, които се очаква да пожънат успех, са същите, които са на власт сега и са силно етнонационалистически.

Общо 3.352 млн. гласоподаватели ще избират между 53 партии, 36 коалиции и 34-ма независими. Кандидатите за тричленното президенство са общо 15 - шестима за мястото на бошняка, петима за хърватското и четирима за сръбското.

Сред органите, за които се гласува, са националният парламент, законодателните органи на Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска (двете основни единици на страната), парламентите в десетте кантона на страната (които също имат правителства и премиери) и в особения район Бръчко.

Обвинения в "изборна намеса" (с която местни и западни наблюдатели свързват Москва, а Република Сръбска, Русия и Сърбия - Великобритания) не са единственият проблем на тези избори. Спор за изборна реформа, която според някои заплашваше да парализира страна, остави без ясна законодателна рамка гласуването за парламент във Федерацията.

Истинският проблем е, че една от най-черните кампании в босненската история остави мнозина избиратели с усещането, че ще гласуват за "още от същото", на фона на тежки икономически проблеми и протести заради бездействието на институциите точно преди вота. Друго очакване е единият от трите президентски поста да отиде при политик, който за 20 години се превърна в една от най-спорните фигури на Балканите.

Нападките, разменяни между двете страни, напомниха на някои наблюдатели за войните от бивша Югославия, които само в Босна отнеха живота на 100 хил. души.

Малко преди гласуването "Трансперънси интернешънъл" съобщи, че кампанията е била пълна със случаи на злоупотреба с обществени средства и слово на омразата. Организацията обясни, че представители и на трите групи (сърби, хървати и бошняци) са опитали да "купят" гласове на държавни служители, отваряйки пътища и предлагайки безплатни прегледи, а и със заплахи към всеки, който не приеме даровете. При това са го направили със съвсем открити коментари, които дори не могат да бъдат опровергани, на митинги и в публичното пространство.

"Ройтерс" отбелязва, че ходът на кампанията повдига въпроса дали страната би могла да поеме по пътя към ЕС и НАТО след вота. На практика властите в Сараево (и Баня Лука, която е другата "съставна единица" на Република Сръбска) показаха с действията си колебания по този въпрос още в най-ентусиазираните месеци за европейската перспектива за Западните Балкани - през февруари и март, по време на българското председателство на съвета на ЕС. Тогава заради спорове между съставните народи страната бе на път да не предаде успешно въпросник, даден от ЕС като част от условията за членство.

Привидности

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик е показателен пример в оценката на "Трансперънси интернешънъл" за смесване на партията с институциите. "Партийните функции напълно са се слели с публичните," Казва Ивана Корайлич от организацията, според която това не е имало толкова мръсна кампания от 90-те години насам.

Самият Додик например, обяснява тя, успява само за 25 дни да положи основите на 6 обществени сгради, да открие шадраван, мост, фабрика, болнично крило и магистрала. На скорошен митинг в Гацко, в южната част на страната, той заплаши работещите жители "да не смеят да гласуват" за лидера на опозиционната Сръбска демократическа партия (СДС) Вукота Говедарица, защото ще бъдат "изритани". Глобата, която той получи от изборната комисия, бе 6000 евро.

Макар журналисти, неправителстевни организации и академични изследователи непрекъснато да съобщават за проблемно поведение сред управляващите и от трите групи, Додик е човекът, чиито действия от години провокират най-много тревога на запад. Президентът на Република Сръбска, който е ключова фигура в политиката на Баня Лука от 2001 г. насам (премиер от 2001 до 2010 г., а след това заел сегашния пост), този път се цели към друга позиция - член на тройното президенство на Босна и Херцеговина.

Институцията на държавния глава, като други функции в страната, е поделена между сърби, хървати и бошняци и по един представитела на всяка група се избира от гражданите (хората, които не се самоопределят с нито един от трите етноса, нямат право да се кандидатират). За 4 години те се редуват, като председателстват в тази институция за срок от 8 месеца и в рамките на мандата си го правят общо по два пъти.

Додик е кандидат тази година и казва, че иска да защити интересите на Баня Лука в Сараево. Кои интереси, е въпрос, притесняващ някои наблюдатели, тъй като той неведнъж е заявявал, че би искал независимост на Република Сръбска, макар и само с мирни средства и в диалог с босненските власти. През 2016 г. той организира, въпреки предупрежденията на ЕС и САЩ (и без подкрепата дори на Русия), референдум за отбелязване на "национален празник" на Република Сръбска и това доведе до включването му в американски черен списък.

Често изтъква връзките си с Путин и му бе гост на 30 септември - точно седмица преди вота (за втори път тази година и за осми - от март 2011 г.). в Сочи гледа обиколка от "Формула 1", а медии в Република Сръбска предадоха, че Путин му пожелал успех. Додик освен това отбеляза, че изборите са на рождения ден на руския държавен глава. С Москва се смята, че са свързани и паравоенни групи в Република Сръбска, притеснили централното правителство в Сараево.

Все пак, говорейки пред международна публика, Додик смекчи тона. "Не съм срещу това да има Босна и Херцеговина, а срещу тази, която подрива Дейтънското мирно споразумение," каза той в интервю за "Ройтерс". "Срещу такава Босна и Херцеговина съм, която се управлява от чужденци, създали невъзможно творение... в което нямаме вътрешен диалог. Ще уважа Дейтънското споразумение и конституцията, не съм готов да действам срещу (тях)," обяснява Додик, попитан дали би опитал отделяне на Босна и Херцеговина.

Проблемът не е само в Додик

Този стремеж да успокои международната общност обаче може да е привиден или поне това смята Барбара Сърк в обзор на вота за "Ню Йорк таймс". Според нея истинският подарък за рожден ден, който Додик прави на Путин е, че "прави каквото може, за да подрива крехките държавни институции, които задържат заедно етнически разедлената Босна и Херцеговина".

Не твърде различен е лидерът на Хърватския демократичен съюз в Босна и Херцеговина (HDZ BiH) Драган Чович - в момента хърватският член на колективното президенство, който също се бори за преизбиране. "Босна виси на косъм, а Додик и Чович искат да го срежат," казва Реуф Байрович, който ръководи партият Граждански алианс на Босна. Според Димитър Бечев, който изследва руското влияние на Балканите, Русия не иска от Додик и Чович да я въвлекат в конфликт, а единствено да поддържа известна нестабилност, която да притеснява ЕС на няколко фронта из Балканите, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Чович има зад гърба си и официален опит за злоупотреба с власт, който доведе през 2005 г. до остраняването му от президентския пост, който бе заел 3 г. по-рано (такава власт в изключителни случаи има Върховният представител за Босна и Херцеговина, по това време британецът Пади Ашдаун). Неговата партия е говорила за т. нар. "Херцег Босна" - предлаганата трета единица на страната, която би била под контрола на босненските хървати и която би раздробила допълнително трудно управляемата страна.

Сегашният член на президенството от квотата на бошняците, Бакир Изетбегович, пък не може да се кандидатира за трети пореден мандат. Вместо него това ще направи друг кандидат на неговата Партия за демократично действие (SDA), Шефик Джаферович, който също се смята за привърженик на неговите националистически концепции за по-силно "централизирана" Босна. Изетбегович в последните месеци, в които според анализатори фактически се водеше предизборна кампания, не пропускаше да изтъкне близките си връзки с Турция, която е стратегически инвеститор в страната.

"Революция на химикалките"

Според Алида Врачич от изследователския център "Популари" страховете от въоръжен конфликт се разпалват от елита от десетилетия насам само за да бъде отклонено вниманието от искитнските проблеми - корупция, сринала се здравна система и банкрутирал пенсионен фонд. "Ако страната винаги е на ръба на войната и се разпада, всичко, което трябва да обещаят за гласовете, е, че няма да отидат на война," обяснява тя. "Не е нужно да говорят за недостиг на вода и електроенергия, проблемите с канализацията или замърсяването на въздуха."

Икономиката, ключова за гражданите според проучване на "Болкан инсайт", също не бе на преден план в посланията - най-важни бяха политическите препирни.

Все пак и в петък, в деня за заключителни митинги, и в събота, ден за размисъл, изборите бяха засенчени от друга тема - справедливостта. Не я наложиха обаче политиците, а гражданите.

Убийствата на 21-годишния босненски сърбин Давид Драгичевич и на 22-годишния бошняк Дженан Мемич, протестират отдавна заедно с група поддръжници, тъй като смятат, че синовете им са били убити, а полицията си е затворила очите и е прикрила действията им. "Справедливост за Давид" и "Справедливост за Дженан", гласяха плакатите, с които хиляди излязоха на демонстрации и вчера, в Сараево и Баня Лука.

В петък в Република Сръбска протестът "за Давид" събра близо 20 хил. души, а гневът на участниците се усили, след като полицията спря автобуси, превозващи демонстранти часове по-рано.

Решението на двамата бащи, Давор Драгичевич и Муриз Мемич, бе протестите заради двата случая да се проведат едновременно в Сараево и Баня Лука. Мемич поиска от привържениците да "направят революция с химикалки", за да се стигне до справедливост. Той имаше предвид днешните избори и с действията си за миг прескочи разделенията по етнически линии, които обаче и днес ще се възпроизведат заради начина, по който работи страната.

Дневник