Молдовците гласуват за парламент на фона на обвинения за "руска намеса", отправяни от управляващите преди отложения с три месеца вот и действия на "Фейсбук" срещу създадени на територията на страната профили, целящи да повлияят на избирателите.

Експерти, цитирани в западни и руски медии, смятат, че е трудно да се предскаже развръзката от вота. Агенция ТАСС отбелязва, че Европа и САЩ са отправили призив социалистите, желаещи сближаване в Русия, да не бъдат допуснати до властта.

Според редица експерти създаванeто на правителство след вота, в който могат да участват 2.825 млн. души, ще е трудно, ако не невъзможно. От 15 партии, които се борят за места в парламента, фаворитите ще са управляващата Демократическа партия на олигарха Владимир Плахотнюк, Партията на социалистите на Република Молдова на изтъкващия топлите отношения с Кремъл президент Игор Додон и проевропейският опозиционен блок "Веднага" (ACUM) на бившия министър на образованието Мая Санду и опозиционера Андрей Нъстасе, спечелил анулираните кметски избори в Кишинев миналата година.

В парламента вероятно ще влезе и партията "Шор" на бизнесмена Илан Шор, осъден на 7 и половина години затвор след делото за загубата на 1 млрд. евро от молдовските банки през 2014 г. (повече за него четете тук.)

Нова система

За влизането си Шор се възползва от новата система, при която ще се състои вотът - смесена вместо пропорционална. От 101 депутати 51 вече ще се избират в едномандатни избирателни райони, а 50 - по партийни листи. Извънпарламентарната опозиция и комисия към Съвета на Европа критикуваха системата, но консенсус между считаните за проевропейски управляващи и считаните за проруски социалисти помогна за въвеждането ѝ.

"Евронюз" отбелязва, че тя вероятно ще помогне на Плахотнюк (който фактически управлява страната и чиято Демократическа партия има 42 места в парламента) да запази влатта си. Заради него и други молдовски представители Европарламентът каза миналата година, че е Молдова е "държава, пленена от олигархични интереси".

По-рано говорителят на руското вътрешно министерство Ирина Волк обяви, че Плахотнюк и молдовският бизнесмен Вячеслав Платон са заподозрени в незаконното изнасяне от Русия на над 37 милиарда рубли в периода 2013-2014 г.

Непредсказуеми

Както при предишните избори на 30 ноември 2014 г., се очаква социалистите, формално оглавявани от Додон до президентския вот през 2016 г., да спечелят най-много места на изборите. Възможно е да нямат мнозинство и да им се наложи да влязат в коалиционни преговори. Те не успяха да поемат управлението след изборите през 2014 г. и го направи проевропейско обединение. За точната конфигурация на парламента обаче има много неизвестни.

За политическия анализатор Валериу Реница е "почти невъзможно" да се предскаже как ще изглежда бъдещият парламент и всичко зависи от това кой ще преговаря за съставне на правителство, пише "Дойче веле". Тази роля вероятно ще вземе Демократическата партия, продължава той.

Според политолога Анатол Църану, ако се стигне до коалиция, тя ще е между демократи и социалисти и макар че левите, "разбира се, намалят интензивността на европейския курс на страната", те няма да го отменят. Друг вариант е демократичните сили да опитат да съставят кабинет на малцинството, но това е труден път, който ще доведе до извънредни избори.

Такава възможност не изключва и често изтъкващият връзките си с Москва президент Игор Додон.

Промени?

Едновременно с изборите ще има и референдум по въпросите дали броят на депутатите да се намали с от 101 на 61 души и дали "народът да може да отзовава" депутати, ако те не изпълняват задълженията си.

Промените не биха могли да влязат в сила, преди да се формира мнозинство, което да ги подкрепи в парламента, ако бъдат гласувани, и преди да има консултации с Венецианската комисия в Съвета на ЕВропа.

Не е сигурно и дали ще има промяна във външната политика на страната и дали тя няма да си остане в "сивата зона" между Запада и Русия, отбелязват експерти в скорошен анализ на "Ройтерс".

Дневник