Очакваме икономическият растеж на България да се възстанови, макар и с ограничения заради намаляващо търсене на чуждестранните ѝ пазари, недостиг на служители и охладени потребителски нагласи, обяви Европейската комисия.

В пролетната прогноза за 27-те държави от Европейския съюз (без Великобритания), разпространена днес в Брюксел, се дават малко по-добри очаквания от зимната прогноза. Изчисленията показват очакван отчет за 2018 г. за растеж от 3.1% от БВП, което е по-слабо от постигнатото през предходните три години - 3.5% (2015), 3.9% (2016) и 3.8% (2017). Но за тази и следващата година очакванията са за леко подобряване на темпото до 3.3% и 3.4% от БВП.

Износът ще се възстанови спрямо отстъплението от миналата година и ако няма външни ценови шокове, инфлацията ще се задържи в рамките на 2.6 - 1.8 процента.

Обезценяването на лева е причинено основно от повишените цени на енергията през миналата година. През първото полугодие на 2019 г. инфлацията ще продължи да расте и заради оскъпените от лоша реколта храни и относителни повишени международни цени, смятат от Еврокомисията. Затова в края на 2019 г. прогнозата е тя да не надхвърли 2%.

Заетостта би трябвало бавно да расте с по около 0.1% през всяка от трите години между 2018 и 2020 г. Така догодина прогнозата е безработицата да слезе под символичната граница от 5% и да намалее до 4.8% от трудоспособното население, което е почти два пъти по-малко от данните за 2015 г. (9.2%).

Бюджетът ще продължи да отчита излишък, а публичният дълг - да намалява, като рисковете за растежа на икономиката са, общо взето, балансирани. Добрата новина е, казват авторите, че частното потребление може да се увеличава по-бързо от очакваното, стига да се подобри потребителското доверие и да продължи затягането на трудовия пазар, заради което работодателите се принуждават да предлагат по-високо възнаграждение в търсене на персонал. От друга страна, опасности носи евентуално рязко свиване на търсенето на основните за България експортни пазари.

Дневник