Точно преди 40 години беше премиерата на най-успешния мюзикъл в историята на жанра: легендарният химн на хипи-движението „Коса”. юзикълът обединява протестите на младите американци срещу консервативното общество и срещу войната във Виетнам, той е призив към мир, свободна любов и поголовно щастие. Какво ще излезе, когато на едно място се съберат двама актьори (Джеръм Рани и Джеймс Рейдоу) и един църковен музикант (Голт Макдърмът)? И не само се съберат, но седнат заедно да правят музика? Светът получи отговор на този въпрос на 29 април 1968 година: излиза най-успешният мюзикъл на всички времена: „Коса”. 29 април е паметен ден. Хипитата, привърженици на свободната любов и борци за мир и щастие, образно казано взимат властта в САЩ. Мюзикълът „Коса” триумфира на премиерата си в Бродуейския театър Билтмор. Преди това вече се е въртял близо сто пъти като продукция в по-малки театри. С някои незначителни промени Коса излиза на голямата сцена и веднага обира лаврите. Клайв Барнс пише в Ню Йорк Таймс: „За успеха има просто обяснение. Мюзикълът е скромен и разбираем, няма претенции.” А Уолтър Уинчъл, един от най-реномираните критици за жанра мюзикъл, стига дори по-далеч в своята колонка в Ню Йорк Дейли: „Тенеси Уилямс, Едуард Олби, Ле Рой Джоунс и другите майстори на едносричната литература изглеждат доста демоде в сравнение езика в „Коса”. Този мюзикъл е толкова мощен, че може да изтласка всички гореспоменати от шоу-бизнеса.” Когато „Коса” празнува премиера на Бродуей, във Виетнам се сражават половин милион млади американци. 50 хиляди дезертьори са се укрили в Канада, а 100 хиляди души се включват в протестите на гражданските движения във Вашингтон. Актьорът и певец Рон Уилямс казва по онова време: „Навсякъде по света младежта се тревожи. Демонстрации, окупации, движението на хипитата, всякакви провокации. Това са протестните симптоми на едно неспокойно време. Мюзикълът „Коса” е най-добрият отговор на въпроса откъде идват тези тревоги. Отговор с музика.” „Коса” няма особена драматургия, действието не следва класическите принципи. Темите се прехвърлят от една сцена в следващата. С две думи мюзикълът е радикален, радикален е и пацифисткият му патос. Години по-късно, когато Милош Форман засне филмовата версия, „Коса” вече звучеше доста по-политически, отколкото в началото. Във филма на гениалния чешко-американски режисьор на фона на песента „Пуснете слънчева светлина” войниците маршируват по рампата към търбуха на товарния самолет, който излита за Виетнам. Този край на филма „Коса” няма много общо с оригинала, където краят всъщност е една протегната за помирение ръка. /Дойче веле