Български работодатели са обявили, че през следващите 12 месеца ще са готови да наемат близо 327 хил. работници като над половината трябва да бъдат специалисти и работници с квалификация. Сред качествата на служителите си работодателите ценят най-вече дисциплината, а сред уменията, които помагат на човек да се развива - способността да общуват на роден език. Последното умение е по-важно, отколкото инициативността, справянето с технологиите, умението за учене, творчеството.

Това сочи проучване на Агенцията по заетостта сред 396 хил. работещи компании.

Най-търсени са работниците в хранително-вкусовата промишленост, машинните оператори, строителите, шивачите, охранителите, работниците по дървообработване, монтажниците в строителството, готвачите.

Българският бизнес се нуждае и от други 70164 специалисти с правоспособност или висше образование, като петте най-търсени са учители, шофьори, медицински сестри, лекари и машинни инженери. Освен това, в различните сектори на икономиката през следващите 12 месеца, ще са необходими и 77710 работници
без специалност.

Осем от всеки 10 работодатели заявяват, че са готови да наемат на постоянен договор и пълен работен ден.

Работодателите най-често очакват (85.5% от анкетираните) техните служители да притежават умения за самоконтрол и дисциплина и умения за работа под напрежение (62.9%). На трето място работодателите поставят
потребността от знания и умения за въвеждане на нови технологии в 55.9% от случаите (при 55.2% през август 2018 г.), следвани от знания и умения за работа с клиенти (55.6%) .

Най-ценената от работодателите ключова компетентност (умение, което помага на човек да се развива) е общуването на роден език - 30.6%. През миналата година едва една пета от анкетираните са дали приоритет на това умение. Инициативността, която преди година е била ценена от всеки трети работодател, сега отстъпва на второ място с 23.6% посочили този отговор. Дигиталната компетентност вече е четвъртото по значимост умение, предпочитанията към персонал с чуждоезикови умения се изкачват от последното 9-то място през миналата година на 7-ма позиция при сегашното.

Само 3% от анкетираните мениджъри са заявили, че смятат да съкращават служители.

Затруднения при набирането на кадри срещат повече от 78% от работодателите в страната, като най-сериозни са трудностите при намиране на машинни оператори, продавачи, програмисти и строители.

В средносрочен план, след 3-5 години на българския бизнес ще са необходими повече от 22500 информатици и още толкова икономисти. Секторът, който ще търси най-много специалисти с висше образование следващите 3 до 5 години остава "Държавно управление, образование, хуманитарно здравеопазване" с 22% от всички заявени потребности или общо 48391 души. В индустрията приблизително еднакво е търсенето на специалностите информатика, икономика, администрация и управление. Ще продължи търсенето и на средни специалисти, най-много в търговията на едро и дребно – 52297, следвани от търговски представители, продавачи и организатори в търговията, строителни техници, текстилни специалисти (оператори в шевното производство, шивачи, кроячи, моделиери, организатори производство), специалисти по производствени технологии – дърво, пластмаса, стъкло и др.

Областите, в които работодателите заявяват най-много потребности от работна сила с професии, тясно свързани с икономиката на знанието са София-град, Варна, Пловдив, Русе и Плевен.

В проучването на потребностите на работодателите са обхванати пропорционално предприятия с различна численост – от микро-, с по-малко от 10 души персонал, до големи предприятия с над 250 души. Според икономическата дейност най-голям е делът на анкетираните предприятия от сектор "Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство" (36.5%), следват предприятията в сектор "Държавно управление,
образование, хуманитарно здравеопазване" с 14.2% представителност, а на трето място е сектор "Индустрия" с 14.0%. Най-ниска представителност имат предприятията от сектор "Операции с недвижими имоти" – 1.7%.

Проучването на потребностите от работна сила се провежда два пъти в годината.

Дневник