През първото тримесечие на годината растежът в еврозоната бе по-голям от очакваното поради редица временни фактори, например меката зима и увеличаването на продажбите на автомобили, се посочва в лятната междинна икономическа прогноза на Европейската комисия. Според нея растежът бе благоприятстван също така от мерките на фискалната политика, благодарение на които разполагаемият доход на домакинствата в редица държави членки нарасна.

Краткосрочните перспективи пред европейската икономика обаче са помрачени от външни фактори, включително напреженията в световната търговия и значителната политическа несигурност. Тези фактори продължиха да се отразяват отрицателно на доверието в производствения сектор, който е изложен в най-голяма степен на международната търговия, като се очаква това да доведе до намаляване на перспективите за растеж през останалата част от годината.

Затова прогнозата за растежа на БВП в еврозоната от 1.2% през 2019 г. остава непроменена, докато прогнозата за 2020 г. е леко намалена до 1.4% предвид очаквания по-умерен темп на растеж през останалата част от тази година (пролетна прогноза: 1.5 %). Прогнозата за БВП за ЕС остава непроменена - 1.4 % през 2019 г. и 1.6 % през 2020 г.

По думите на Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията за еврото и социалния диалог"все още се очаква всички икономики на ЕС да отбележат ръст през тази и следващата година, въпреки че стабилният растеж в Централна и Източна Европа контрастира със спада в Германия и Италия". "Продължаващата слабост на производствения отрасъл, произтичаща от напреженията в търговията и несигурността в областта на политиката, подлага на изпитание устойчивостта на икономиките ни. По отношение на вътрешния пазар излизането на Обединеното кралство от ЕС без сделка продължава да бъде основен източник на риск", допълни той.

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси заяви, че "европейската икономика продължава да расте на фона на труден глобален контекст". По думите му се "очаква през 2019 г. и 2020 г. всички държави на ЕС да отбележат отново икономически ръст благодарение на силната подкрепа на търсенето на пазара на труда". "Предвид многобройните рискове за перспективите трябва да увеличим усилията за по-нататъшно укрепване на устойчивостта на нашите икономики и на еврозоната като цяло", допълни той.

Вътрешното търсене стимулира растежа в ЕС

Докато по-рано тази година растежът бе благоприятстван от редица временни фактори, перспективите за останалата част от годината изглеждат по-слаби, тъй като прогнозите за бързо възстановяване на световното производство и търговия отслабват. Очаква се растежът на БВП през 2020 г. да бъде по-висок, което отчасти се дължи на по-големия брой работни дни.

Вътрешното търсене, по-специално потреблението на домакинствата, продължава да бъде движеща сила за икономическия растеж в Европа благодарение на продължаващото увеличаване на пазара на труда. През тази и следващата година се очаква БВП да нарасне във всички държави членки на ЕС, като растежът ще е значително по-голям в някои области (например в Централна и Източна Европа, Малта и Ирландия), отколкото в други (например в Италия, Германия).

Понижаване на инфлацията

Прогнозите за общата инфлация в еврозоната и в ЕС бяха понижени с 0.1 процентни пункта през тази и следващата година, главно поради по-ниските цени на петрола и малко по-слабите икономически перспективи. Понастоящем се очаква инфлацията (Хармонизиран индекс на потребителските цени) в еврозоната да бъде средно 1.3 % през 2019 г. и 2020 г. (пролетна прогноза: 1.4 % през 2019 г. и 2020 г.), докато в ЕС се очаква да бъде средно 1.5 % през 2019 г. и 1.6 % през 2020 г. (пролетна прогноза: 1.6 % през 2019 г. и 1.7 % през 2020 г.).

Засилване на неблагоприятните фактори

Рисковете, свързани с глобалните икономически перспективи, са тясно взаимосвързани и имат предимно отрицателни последици. Продължаващата икономическа конфронтация между САЩ и Китай, заедно с голямата несигурност около търговската политика на САЩ може да доведат до запазване на текущия спад в световната търговия и производство и да засегнат други региони и сектори. Това би могло да има отрицателни последици за световната икономика, включително чрез смущенията на финансовите пазари.

Напрежението в Близкия изток води също до повишаване на вероятността за значително увеличение на цените на петрола.

Във вътрешен план излизането на Обединеното кралство от ЕС остава основен източник на несигурност. И накрая, налице са също така значителни рискове, свързани с факторите за растеж в краткосрочен план и с икономическата динамика в еврозоната. Ако се запазят слабостите в производствения сектор и спадът на доверието на бизнеса, това би могло да се отрази и на други сектори и да влоши условията на пазара на труда и да засегне частното потребление, а оттам и растежа.

На фона на процеса на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС прогнозите за 2019 г. и за 2020 г. се основават отново на чисто техническо допускане, че статуквото в моделите на търговията между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запазят. Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху бъдещите преговори между ЕС и Обединеното кралство, се посочва в съобщението на Еврокомисията.

Комисията публикува четири икономически прогнози всяка година. Публикуваните всяка зима и лято прогнози обхващат само годишния и тримесечния БВП и инфлацията за текущата и следващата година за всички държави членки и за еврозоната, както и съвкупни данни за ЕС.

Следващата икономическа прогноза на Европейската комисия ще бъде есенната през ноември 2019 г.

Дневник