Днес Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) открива официално процедурата по избор на нов главен прокурор. С днешното заседание се дава начало на голямата битка за наследник на Сотир Цацаров, чийто 7-годишен мандат на поста изтича на 10 януари 2020 г. Призивите на магистратите са за достоен и независим професионалист от системата, както и за прозрачен избор.

Постът е "апетитен" заради правомощията и по същата причина темата за независимостта е особено чувствителна - главният прокурор ръководи централизираната структура на държавното обвинение, има правомощия да инициира проверки и разследвания включително и срещу висши държавни служители.

Докато днес ВСС заседава, пред сградата е организиран и протест "Главен прокурор на Закона, а не на Мафията" с настояване за избор на независим и достоен кандидат.

Процедурата по избор е тежка и ще продължи няколко месеца. По закон най-ранната възможна дата за откриване бе 10 юли, а най-късната - 10 септември. По предложение на самия Цацаров преди няколко седмици ВСС прие официална хронограма (график – бел. ред.), по която да се движи изборът и той започва възможно най-рано.

На четири последователни заседания на пленума ще могат да бъдат предлагани кандидатите за поста на Цацаров. Номинациите могат да бъдат издигани единствено от поне трима членове на прокурорската колегия на ВСС (членовете на колегията са 11 - главния прокурор, петима избрани от Народното събрание, един следовател и четирима, избрани от прокуратурата) или от министъра на правосъдието.

Досега нито един правосъден министър не е правил предложение при избора на главен прокурор, а Данаил Кирилов вече заяви, че също няма да се възползва от правомощието си. Въпреки това, той каза, че оставя "вратата отворена" за подобна инициатива, ако процедурата започне "да се изкривява" или в извънредни случаи – ако няма нито един кандидат, например.

Процедура, която отваря проявлението на множество страсти

Данаил Кирилов допуска, че ако предложи име, то веднага ще бъде атакувано като кандидатура на управляващото мнозинство. "Погледнете всички публични подбори назад във времето, такава процедура винаги отваря проявлението на множество страсти, част от които са извън логиката, морала и правото", коментира Кирилов в интервю.

На четири последователни заседания ще се издигат кандидатурите - датите са 18, 22, 25 и 29 юли. А срокът номинираните да представят концепциите за работата си начело на прокуратурата е 12 август. Етичната комисия на ВСС и Комисията по атестирането трябва да изготвят становищата си за всеки един от тях до 17 септември. Срокът за неправителствените и научните организации да изпратят становищата си е 16 октомври.

Пламен Георгиев – разследван, Иван Гешев отказва да влиза в "тази кална битка"

Официални кандидати за нов главен прокурор все още няма, а първата възможна дата за номинация е в четвъртък. До момента нито един прокурор не е оглавявал държавното обвинение и призивите са този път да бъде избран "човек отвътре". Неофициално в съдебната система се обсъждат различни имена за бъдещ главен прокурор и той ще бъде пети подред откакто действа новата Конституция.

Сред тях е настоящият заместник на Цацаров - Иван Гешев, който е един от най-активните в публичните и медийни изяви. Гешев е сред най-разпознаваемите лица в прокуратурата още откакто бе начело на специализираната прокуратура.

През последните месеци той присъства на повечето официални срещи редом до главния прокурор, на много от визитите му в чужбина, а миналата седмица бе и в парламента.


Заместникът на Цацаров многократно е бил питан дали ще се съгласи да бъде номиниран и дали ще участва в надпреварата. И многократно е отговарял повече от еднозначно – 99% не. Пред "Дневник" на въпроса Гешев заяви, че "в тази кална битка" няма да участва.

Говорителят на главния прокурор и ръководител на специализирания отдел на Върховната касационна прокуратура Румяна Арнаудова също е сред хората, за които неофициално се говори, че може да бъде издигната. До момента тя нито потвърждава, нито отрича възможността да бъде претендент за поста.

Името на друга дама – Емилия Русинова, която оглавява Софийската градска прокуратура, е сред обсъжданите заедно с това на окръжния прокурор на Пловдив Румен Попов.

Сред имената, които неофициално се споменаваха още преди месеци, бе и това на шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев. Преди 7 години той бе конкурент на Цацаров за поста. В момента обаче Георгиев е в дълъг отпуск докато срещу него и съпругата му тече проверка на данъчните и прокуратурата след скандала с постройките на терасата на жилището му, навес и барбекю, за които няма документи.

"Нито имам желание, нито някой е говорил с мен по този въпрос. Благодаря на тези, които са дали оценка за работата ми, но моята работа е в комисията. Казвам го категорично и ясно. И аз четох по медии, но нито някой е говорил с мен, нито аз намирам своето поприще на друго място", заяви Георгиев пред "Дневник" на въпрос дали би се включил в надпреварата за поста на Цацаров.

В последните дни за поста бе споменат и следователя от Столичната следствена служба Бойко Атанасов.

Без да бъде издигнат официално, предложен и подкрепен от трима членове от прокурорската колегия на ВСС или от министър Данаил Кирилов, нито един от изброените не може да се включи в надпреварата.

Държавният глава може да откаже да го назначи

След като станат известни имената на кандидатите и бъдат изслушани концепциите им, ВСС преминава към избор. Той е насрочен за 24 октомври и ще бъде направен с т.нар. квалифицирано мнозинство - за да бъде избран един кандидат, трябва да получи подкрепата на не по-малко от 2/3 от членовете на ВСС. На практика поне 17 от общо 25 членове на съвета трябва да подкрепят бъдещия главен прокурор. Ако няма силни кандидати, които да бъдат спечелят минимум 17 гласа, то избор няма да има и процедурата започва отначало.

Ако бъде избран кандидат, ВСС изпраща предложение до президента, а той от своя страна може да подпише или да откаже да подпише указ за назначаването му. Ако държавният глава се възползва от правомощията си, то може да е еднократно и трябва да обяви подробни мотиви за отказа.

В такъв случай процедурата се връща отново във ВСС и започва отначало. Ако съдебният съвет избере повторно същия кандидат, то президентът е длъжен да го назначи с указ, който се обнародва в Държавен вестник.

Президентът започна консултации през май, премиерът видя намеса

Още през месец май президентът Румен Радев започна консултации за изготвяне на критерии за избора на нов главен прокурор. След срещата си с държавния глава Сотир Цацаров коментира, че консултациите са прибързани.

Ден по-късно Радев се срещна с председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който е на мнение, че изборът е предопределен.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков е предложил по време на консултациите да бъде създаден независим орган, който да има правомощия да разследва главния прокурор.

Представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев изрази от своя страна надежда следващият главен прокурор да бъде от системата. Той предупреди и че ако няма нито един силен кандидат, може да не се стигне до избор на главен прокурор от първия път.

Новият главен прокурор да бъде избран с ясни критерии и при прозрачна процедура, да познава достатъчно добре системата отвътре, да се ползва с широка подкрепа и да бъде политически независим. Около тази фигура за наследник на Сотир Цацаров се обединиха неправителствени и професионални организации, които участваха на кръгла маса в президентството.

Серията от срещи на президента предизвика коментар и от премиера Бойко Борисов, който видя опит за намеса на Радев в съдебната система. Президентът от своя страна отвърна с коментар, че не кани магистрати на вечеря в дома си, а по-късно повторно заяви, че не е надхвърлил правомощията си.

Законът посочва какви са критериите за новия главен прокурор

В Закона за съдебната власт са описани подробни изисквания към кандидатите - за висока професионална компетентност (знания и практически опит в съответната област на правото), "способност за налагане на висок етичен стандарт", "висока професионална компетентност: да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности".

Въведено е и изискването за "изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и принос за утвърждаване на правовата държава".

"Жизнено важно е бъдещият главен прокурор да притежава изискуемата от закона способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт, като бъде "кристално" чиста личност, с неоспорими морални и етични качества и несъмнен интегритет. В никакъв случай не трябва да е политически обвързана фигура, нито по какъвто и да е начин да е близък или свързан с лобита, икономически и/или задкулисни кръгове", заявява в официалната си позиция Асоциацията на прокурорите в България.

В интервю за "Дневник" председателят на Съюза на съдиите в България Калин Калпакчиев коментира, че ако се снеме неограничената и безконтролна власт от фигурата на главния прокурор, това ще доведе до естествено отпадане на нездравия интерес на политическата власт да си гарантира назначаване на лоялен главен прокурор. Това може да се случи само с цялостна промяна на устройството и функциите на прокуратурата, без това да означава изключването й от съдебната власт.

И протестиращи ще настояват за политически независим кандидат

Докато трае процедурата, пред сградата на ВСС на ул. "Екзарх Йосиф" е организиран и протест, а инициативата е на гражданско движение "БОЕЦ". Организацията настоява кандидатите за наследник на Цацаров да отговарят на няколко критерия. Първият от тях е те да не са заемали длъжности, на които да са били назначени или излъчени от политически партии.

Второто изискване е да не са членували в БКП и да не са свързани по никакъв начин с Държавна сигурност. Третото изискване е бъдещият главен прокурор да се ползва с доверието на гражданското общество, като чрез действията и професионалната си работа да е доказал, че е независим и неподвластен на управляващите.

Паралелно се обсъждат поправките в закона за "тримата големи"

Преди няколко седмици правосъдният министър Данаил Кирилов представи публично проекта си за законодателни промени, които позволяват разследване на "тримата големи" в съдебната власт (главния прокурор и председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд). За подобни поправки се говори отдавна, а Кирилов обясни, че с тях отговаря на изискванията в докладите на Европейската комисия и препоръките, отправени в тях.

В същото време от Комитета на министрите, отговарящ за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), заявиха в официално съобщение, че комитетът "не е поставял изискване за промяна на процедурата за освобождаване от длъжност (или за разследване) на председателите на върховните съдилища на България", а само за главния прокурор.


Проектът за промени в закона на Кирилов бе посрещнат с критики и от други десет неправителствени организации малко след като бе обявен публично, но Сотир Цацаров го подкрепи, макар че го нарече несъвършен.

Обсъждането и дебатът около поправките в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс текат паралелно с избора на нов главен прокурор, но вероятно няма да бъдат приети окончателно преди изтичането на мандата на Цацаров и встъпването в длъжност на новия ръководител на държавното обвинение.

Дневник