Технологичен суверенитет" - това е концепцията, с която новата Еврокомисия ще засили натиска си над американските и китайските технологични компании до степен на протекционизъм, пише електронното издание "Политико".

Плановете на номинираната за председател на ЕК Урсула фон дер Лайен включват: по-строги мерки спрямо чужденци, проучващи европейски технологични компании; употреба на договори с правителствата като "стратегически" инструмент, който да позволи на местни компании да се конкурират с международни фирми като "Амазон" и засилване на индустриалната политика, така че да бъдат стимулирани иновациите в областта на изкуствения интелект и квантовите компютри.

"Не е късно да постигнем технологичен суверенитет в някои критично важни области", писа Фон дер Лайен в плановете си за новата Комисия, която би трябвало да встъпи в длъжност в идните седмици. "Заедно ще определим стандартите за новото поколение технологии, които ще станат глобална норма".

Лондон, Париж и Берлин имат добър брой стартъпи на стойност поне 1 млрд. долара; но тези числа не могат да се сравнят с тези от Силициевата долина и Китай. Много европейски политически кръгове гледат с недоверие на американските технологични гиганти и доминацията им във всякакви области – от социалните мрежи и търсачките до електронната търговия. Това разпалва протекционистка страст, която се смяташе за отдавна забравена.

Фон дер Лайен зададе тона, но същинският натиск вероятно ще дойде от изпълнителния вицепрезидент по Европа в цифровата епоха и еврокомисар за конкуренцията – датчанката Маргрете Вестегер. Редом с нея – бъдещият еврокомисар за вътрешния пазар. За тази позиция Франция номинира Силви Гулар, но тя бе отхвърлена от Европарламента. Новият избор на Париж е бившият финансов министър Тиери Бретон. Той е привърженик на протективни политики – на мнение е, че европейските данни трябва да се съхраняват само в Европа; оглавявал е и компанията за киберсигурност Atos.

"Убеден съм, че тези империи (от Силициевата долина, бел. ред.) няма да удържат позицията си", каза той по-рано тази година.

Регулация – има, бизнес - няма

В последните години Европа смело изнася нови стандарти за неприкосновеност, решения за конкуренцията и по-строги правила за онлайн съдържанието. Това превърна Брюксел в първенец по отношение на регулацията, докато Вашингтон гледаше отстрани.

Но по отношение на конкуренцията с Китай и САЩ в технологичната област няма голям напредък – и все повече политици се стряскат от зависимостта на Европа от чуждестранни компании. Сега те искат да вземат мерки, за да защитят пазара на континента.

Вече наблюдавал как Пекин и Вашингтон промотират своите цифрови шампиони, сега Брюксел смята, че ако двете държави променят правилата на международната търговия, Европа също може да действа по-твърдо. Това означава блокиране на големи чуждестранни покупки в т.нар. "стратегически индустрии", промотиране на технологични инициативи, финансирани от държавата, и промяна на антитръстовите правила така, че местните играчи да могат да постигнат мащаба на глобалните си конкуренти.

Париж и Берлин подкрепят този подход, а досега други държави с по-либерални икономически възгледи – като Великобритания - го блокираха. Но задаващият се Брекзит проемни ситуацията и сега по-малките държави, които често приютяват европейските централи на американските гиганти, нямат смелост да отстояват позицията си.
"Подкрепата на Франция и Германия ни е нужна в много области, включително и Брекзит", коментира високопоставен европейски дипломат пред "Политико". "Интересуваме се от цифровата икономика, но имаме други приоритети".

Дневник